Виктор Юго - Клетниците

Вляво от чифликчийската къща, единствената, оцеляла сграда, има градина. Тя навява ужас. В нея са се развили трите действия на драмата. Там проникнали шестима френски стрелци и вече не могли да излязат от нея. Приели сражението с две хановерски роти, шестима срещу двеста и издържали половин час.

Малко над цветната градина, където се разиграла тази кратка епопея, се намира овощната градина. В нея за по-малко от час загинали хиляда и петстотин души. Французите се приближили откъм южната страна, където стената е прикрита с жив плет. Те смятали, че ще прехвърлят само него, но се натъкнали на стена, из чиито тридесет и седем бойници стреляли укрепените отвъд английски гвардейци. Така бригадата на Соа бива разбита и така започва Ватерло. Двадесет батальона от корпуса на Рей биват обезглавени само заради този порутен Угомон.

Нека се върнем назад. Това е право на всеки разказвач.

Ако през нощта на 17 срещу 18 юни не беше валяло, бъдещето на Европа можеше да бъде друго. Няколко капки вода в повече и Наполеон се видя принуден да се преклони. Един облак се появи на небето и превърна Ватерло в завършек на Аустерлиц.

Битката при Ватерло можа да започне едва в единадесет и половина часа и през тия ценни часове Блюхер успя да се придвижи. За да пуснат в ход артилерията, французите трябваше да чакат земята за поизсъхне.

Наполеон беше артилерийски офицер. Всички негови военни планове бяха нагодени за артилерията. Ключът към победата за него беше съсредоточаването на действието на оръдията в една точка. Стратегията на вражеския генерал беше за него крепост и той извършваше пробив в нея. Започваше и завършваше сраженията си с артилерия.

На 18 юни той разчиташе повече от когато и да било на артилерията си, която имаше числено превъзходство над врага. Уелингтън имаше само сто петдесет и девет оръдия, а Наполеон — двеста и четиридесет.

Ако земята беше суха, битката щеше да започне в шест часа сутринта и в два щеше да бъде завършена и спечелена: цели три часа преди намесата на прусаците.

Нима Наполеон беше загубил верния усет за победата? Престанал ли беше да съзнава опасността? Не предусещаше ли катастрофата? Нима на четиридесет и шест години бе поразен от върховно умопомрачение?

Ние съвсем не сме на това мнение.

Общопризнато е, че планът на Наполеон за това сражение е бил същински шедьовър. Да се вреже право в центъра на съюзническите войски, да разкъса неприятелските редици на две, да изтика англичаните към Хал, а прусаците към Тонгр, да обезвреди Уелингтън и Блюхер, като ги раздели, да натика немеца в Рейн, а англичанина в морето, ето какво очакваше Наполеон от тази битка.

Ако искате да си представите битката при Ватерло, достатъчно ще бъде да начертаете мислено върху земята едно главно А. Лявата наведена чертичка е пътят към Нивел, дясната — пътят към Женап. Хоризонталната чертичка е вдлъбнатия път между Оен и Брен-л’Альо. Върхът на буквата А е Мон-Сен-Жан. Там е заел позиция Уелингтън. Лявата долна точка е Угомон, там се намира Рей с Жером Бонапарт. Дясната долна точка е Бел-Алианс, там е Наполеон. Точно в средата на хоризонталната чертичка се е решило сражението. Там именно са издигнали лъва, неволен символ на върховния героизъм на императорската гвардия.

Триъгълникът включен в буквата А е платото Мон-Сен-Жан. За него главно се е водило сражението.

За двубоя на 18 юни Уелингтън имаше изгодна позиция, английската армия беше горе. Наполеон имаше неизгодна позиция, защото армията му беше долу.

Всеки вижда мислено Наполеон на кон, застанал на височината Росом с далекоглед в ръка в утрото на 18 юни 1815 година.

Доскоро той беше обкръжен с ореол. Но историята си каза думата: тя е безпощадна и често хвърля сянка там, където сме виждали само светлина. Опожареният Вавилон засенчва славата на Александър, окованият във вериги Рим засенчва славата на Цезар, разрушеният Ерусалим засенчва славата на Тит. Тиранията надживява тиранина.

На всички е известна първата фаза на сражението. Неясно колебливо начало. Цялата нощ беше валяло. Обозните коли бяха затънали чак до осите. Сражението започна късно. Слънцето не се яви на уговорената среща. Левият фланг нападна Угомон, Наполеон нападна центъра, а Ней насочи десния фланг срещу левия английски фланг.

Нападението на Угомон преследваше вероломната цел да привлече там Уелингтън и този план щеше да успее, ако четирите английски роти не бяха удържали нападението на французите. Атаката на десния фланг беше успешна. Ней завзе Паплот. Везните се наклониха в полза на французите.