Виктор Юго - Клетниците

— На крак гвардейци и точна стрелба!

Червеният полк на английските гвардейци, залегнал зад живия плет, се изправи. Никой от френските гвардейци не се поколеба. Еднакво героични и войникът, и генералът. До един отидоха на явна смърт. Ней, изпаднал в изстъпление, се излагаше на най-опасните места. Пети кон падна убит под него.

В тила на гвардията започна главоломно отстъпление. Войската се огъна внезапно от всички страни. Разпръскващата се армия напомня разтопяването на ледовете. Всичко се огъва, пращи, напуква, разцепва, устремява се бързо. Ней се опита да задържи отстъпващите. Войниците се дърпат от него и викат:

— Да живее маршал Ней!

В Женап френските войски се опитаха да се спрат и да дадат отпор на врага. Лобау събра към триста души. Преградиха входа към селото. Но при първия залп на пруската артилерия всичко живо отново удари на бяг и Лобау беше пленен. Преследването на отстъпващата армия взе чудовищни размери. Блюхер даде заповед французите да бъдат избити до човек. Победата завърши с клане на победените. Старият Блюхер покри с позор името си. Великата армия спря едва на границата. В този ден се измени бъдещето на деветнадесети век. Ватерло е оста, около която се завъртя историята му. Необходимо беше да изчезне един велик човек, за да настъпи едно велико столетие.

По здрач в една нива край Женап, Бернар и Бертран уловиха за полите на редингота му един злокобен призрак, който, довлечен дотук от потока на отстъпващите, беше слязъл от коня си и крачеше назад към Ватерло. Този човек беше Наполеон, опитващ се все още да върви напред, величав исполин, воден от рухналия си блян.

Нека се върнем на съдбоносното бойно поле.

На 18 юни имаше пълнолуние и то подпомогна Блюхер в жестокото избиване на бегълците. Понякога нощта е трагична съучастничка на бедствията.

След последния оръдеен залп полето опустя. Уелингтън отседна в селището Ватерло, което остана вън от битката.

Войната притежава някаква чудовищна красота, не и я отричаме, но в нея има и много уродливост. Една от най-невероятните прояви на тази уродливост е незабавното ограбване на мъртъвците след победата. Зората след битката изгрява винаги над голи трупове.

Кой осквернява по този начин героите? Обикновено след победителите се появяват крадците. Всяка армия си има опашка. Хора-прилепи, нощни птици, рожби на мрака, мними болни, съмнителни лавкаджии, които сноват навсякъде, понякога с жените си и после препродават откраднатото. С една дума мародери.

Тъй или иначе през нощта на 18 срещу 19 юни мъртвите бяха разсъблечени. Уелингтън беше суров. Издаде заповед да се разстрелват мародерите. Но крадливостта е неизкоренима. Мародерите грабеха на единия край на бойното поле, докато на другия ги разстрелваха.

Към полунощ някакъв човек бродеше или по-право пълзеше край вдлъбнатия път за Оен. Той спадаше към гореописаната порода. Вампир, привлечен от мириса на умряло, той бе дошъл да обере Ватерло. Връхната му дреха приличаше на шинел. Беше неспокоен и дързък. Нямаше раница, но навярно под шинела имаше дълбоки джобове. А на нивелския път, прикрит зад една грозна сграда беше спрял малък фургон на лавкаджия. Върху сандъците и вързопите във фургона беше седнала жена. Може би фургонът имаше известна връзка с мародера.

Нощният скитник тършуваше в безкрайния гроб, в какъвто се беше превърнал вдлъбнатият път за Оен. Краката му затъваха в кръвта. Изведнъж той се спря. Изпод грамадата мъртъвци се подаваше една разперена ръка.

На един от пръстите й блестеше златен пръстен.

Мъжът приклекна и когато се изправи, на ръката нямаше вече пръстен.

В същия миг той трепна. Някой го беше хванал отзад. Обърна се. Разперената ръка се беше вкопчила в шинела му.

— Виж ти, дали пък не е още жив?

Той освободи главата, измъкна трупа и го повлече в сянката под изкопа. Тялото изглеждаше бездушно. Беше кирасир със златни еполети. Върху ризницата му блестеше голям сребърен кръст. Мародерът го откачи и го пъхна под шинела си. След това напипа часовника на офицера и кесията му и пъхна и тях в джоба си.

Точно тогава офицерът отвори очи. Резките движения на мъжа, който го претърсваше, и чистият въздух го бяха съживили.

— Кой спечели сражението? — попита той със замиращ глас.

— Англичаните.

— Претърсете джобовете ми и вземете часовника и кесията ми.

Скитникът се престори, че търси.