Виктор Юго - Клетниците

Той се обърна и видя Жавер.

Ето как се бяха развили събитията.

Господин Мадлен излезе от съда и се прибра в хана точно навреме, за да може да си замине с пощенската кола. Пристигна в Монтрьой-сюр-мер малко преди шест часа сутринта и първата му грижа беше да се отбие при Фантин.

Междувременно Шанматийо беше обявен за невинен и тъй като на прокурора му беше необходим някакъв Жан Валжан, той се хвана за Мадлен. Той се затвори с председателя на съда и набързо обмислиха и решиха да задържат въпреки всичко кмета на Монтрьой-сюр-мер. Прокурорът изпрати заповедта за арестуването му на Жавер с нарочен пратеник.

Ако някой познаваше основно Жавер и би се взрял в него, би потръпнал. Токичката на кожената му яка се беше изместила, а при коректен и неизменно взискателен към себе си човек като него, това издаваше крайна възбуда. Трябва да беше изживял вълнение, равносилно на душевно земетресение, за да си позволи такова нещо.

Той влезе безшумно в стаята на болната и постоя една минута така, вперил злорад поглед в жертвата си. Лицето му вдъхваше ужас. Демон, който се готви да сграбчи отново отскубналия му се грешник. При сигурността, че държи Жан Валжан в ръцете си, той изпитваше грозно тържество и чудовищно самодоволство. Намираше се на седмото небе. Въобразяваше си, че олицетворява правосъдието и обществената мъст, че е свещен унищожител на злото. Той поразяваше с мълнията на закона. Струваше му се, че е обкръжен от ореол. Ликуващ, той се гордееше със свръхчовешката си безпощадност.

Всъщност този чудовищен отмъстител на престъпността не беше лишен от известно величие, защото в него нямаше нищо долно.

Понякога представата за дълг, честността и наивността избиват в отвратителни крайности, но все пак запазват величието на човешката съвест. Жавер беше заблуден фанатик, достоен за съжаление. Страшна гледка беше неговото лице в този миг, върху което беше изписано всичкото зло, което се крие в доброто.

Фантин не беше виждала Жавер от деня, когато господин Мадлен я беше изтръгнал от лапите му. Болният й мозък не можеше да проумее присъствието му и тя нито за миг не се усъмни, че Жавер може да идва за другиго, а не за нея. Почувствува, че й прималява, скри лице в ръцете си и нададе тревожен вик:

— Господин Мадлен, спасете ме!

Жан Валжан — вече ще го наричаме така — стана.

— Успокойте се. Той не идва за вас — й каза нежно той.

— Хайде без бавене! — кресна Жавер.

Той изрече тия думи в диво изстъпление й те прозвучаха като „Хайбезбаене!“ Никой правопис не би могъл да предаде тия звуци. Не човешка членоразделна реч, а животински вой.

Той не счете за нужно да покаже заповедта за арестуване, нито да каже защо е дошъл. За него Жан Валжан беше тайнственият и неуловим враг, загадъчният борец, който от пет години му се изплъзваше. Задържането му беше завършек на дългия двубой.

Той пристъпи към средата на стаята и извика:

— Е, какво? Тръгваш ли най-сетне!

Нещастницата се огледа. В стаята нямаше никого другиго освен монахинята и кмета. Към кого можеше да се отнася това презрително второ лице? Само към нея. Тя се разтрепери.

Тогава пред очите й се разигра невероятна сцена, пред която и най-страшните кошмари на треската избледняха.

Жавер сграбчи за яката господин Мадлен, а той покорно наведе глава. Стори й се, че целият свят рухва.

— Господин кмете! — извика тя.

— Няма вече никакъв господин кмет тук! — изсмя се сатанински Жавер.

— Господине — поде Жан Валжан, — бих искал да ви кажа няколко думи насаме…

— Само високо! С мен се говори високо!

— Искам да ви помоля за нещо…

— Не ме интересува! Не желая да слушам!

Жан Валжан се обърна към него и му заговори шепнешком:

— Дайте ми три дни! Само три дни, за да доведа детето на тази нещастница. Придружете ме, ако искате. Ще платя, колкото трябва.

— Ти шегуваш ли се с мене? — изкрещя Жавер. — Я го гледай! Да ти дам три дни, за да офейкаш, така ли? А ще ми разправяш, че си щял да отидеш да доведеш детето на тази никаквица!

Фантин трепна:

— Да доведе детето ми? Нима то не е тук? Господин Мадлен! Господин Мадлен!

Жавер тропна с крак.

— Сега пък с тая трябва да се разправям. Ще млъкнеш ли, мръснице! Що за гаден град, където каторжниците са представители на властта, а за уличниците се грижат като за графини! На всичко това ще се тури край!