Виктор Юго - Клетниците

Господин Мадлен я слушаше най-внимателно.

— Колко пари казахте, че дължите?

— Аз не говоря с тебе — сопна му се тя; после се обърна към войниците. — Видяхте ли, момчета, как го заплюх в лицето? Дошъл е да ме плаши, но пет пари не давам за него! Мене ме е страх само от добричкия ми господин Жавер.

Фантин не плачеше вече. Гласът й звучеше гальовно. Изведнъж тя оправи раздърпаните си дрехи и кимна дружелюбно на войниците:

— Момчета, господин инспекторът каза да ме пуснете и аз си отивам.

Щракването на резето сепна Жавер. Той вдигна глава с израз на човек, разполагащ с неограничена власт, толкова по-страшна, колкото по-ниско стои съществото, което я упражнява — свирепа у дивия звяр, безсърдечна у тесногръдия човек.

— Сержант, не виждате ли, че тази негодница си отива? Кой ви е казал да я пуснете?

— Аз — заяви Мадлен.

Чувайки гласа на Жавер, Фантин се разтрепери като уловен на местопрестъплението крадец. При гласа на Мадлен, тя се обърна и от този миг погледът й зашари между двамата мъже.

Полицейският инспектор Жавер се обърна към кмета, смъртно бледен, ледено студен, и му каза — нечувано нещо! — с наведена глава, но твърд глас:

— Това е невъзможно, господин кмете!

— Защо?

— Тая окаяница оскърби един гражданин.

— Изслушайте ме, инспектор Жавер. Вие сте честен човек и лесно ще се разберем. Аз минавах оттам, когато отведохте жената и разпитах хората, които са били свидетели на инцидента. Гражданинът е бил виновен и той е трябвало да бъде арестуван, ако полицията си е на мястото.

— Но тази никаквица преди малко оскърби и господин кмета!

— Това вече е само моя работа.

— Моля да ме извините, но тора оскърбление засяга и правосъдието.

— Господин Жавер — възрази Мадлен, — съвестта е върховният съдник.

— Моят дълг ми налага тази жена да изтърпи шест месеца затвор.

— Чуйте ме добре. Тя няма да прекара в затвора нито един ден!

— Това престъпление е от компетентността на полицията и затова аз задържам именуваната Фантин.

— Според параграф девети и единадесети от углавния кодекс, случката е подсъдна на мен. Заповядвам ви да пуснете на свобода тази жена.

— И все пак…

— Нито дума повече.

— Обаче…

— Излезте!

Жавер получи удара право в гърдите. Той се поклони дълбоко и излезе.

Фантин беше в плен на невъобразим душевен смут. Пред очите й се беше разразил двубой между две сили, които си я оспорваха. Едната я дърпаше към мрака, другата я връщаше към светлината. Ангелът беше победил демона, но ангелът-хранител се беше оказал човека, когото така силно бе ненавиждала, когото толкова дълго бе смятала за първоизточник на всичките си злочестини. При всяка дума на господин Мадлен омразата й се стопяваше и неизказано хубави чувства трепваха в душата й — радост, доверие, любов.

Когато Жавер излезе, господин Мадлен й каза кротко:

— Никой нищо не ми е казал за вашия случай. Не са ме уведомили, че напускате работилницата. Но да оставим този въпрос. Ще платя дълговете ви. Ще изпратя да доведат детето ви, или вие ще отидете да си го вземете. Поемам издръжката ви. Ще станете отново добродетелна, щом излезете от мизерията. Нещо повече, не се съмнявам, че вие никога не сте преставала да бъдете добродетелна и невинна дълбоко в душата си! О, злочеста жена!

Това беше повече, отколкото можеше да понесе изтерзаната клетница. Да скъса с този гнусен живот! Да живее честно и свободно заедно с Козет! Тя изхлипа няколко пъти: „О! О! О!“, краката й се подкосиха и загуби съзнание.

Господин Мадлен заповяда да пренесат Фантин в болницата, която бе уредил в собствения си дом. Той я повери на сестрите. Фантин вдигна висока температура. Прекара част от нощта в бълнуване. Най-сетне заспа.

Събуди се на другия ден към пладне и видя до себе си господин Мадлен. В очите му се четеше безпокойство и жалост. Той беше дошъл преди един час. Чакаше Фантин да се събуди. Взе ръката й, измери пулса й и я попита:

— Как сте?

— Наспах се и ми се струва, че съм по-добре. Ще мине.

Господин Мадлен беше събрал сведения за нея. Познаваше историята на Фантин с всичките й покъртителни подробности. Той поде:

— Вие много сте изстрадала, клета майчице. С безчовечната си жестокост хората ни превръщат в ангели.

Той въздъхна дълбоко.

През същата нощ Жавер написа писмо до господин Шабуйе, секретар на префекта. А господин Мадлен побърза да пише на Тенардие. Фантин им дължеше сто и двадесет франка. Той им прати триста, като им поръча да доведат незабавно детето, защото болната майка иска да го види.