Виктор Юго - Клетниците

Когато стигна до охранявания от дежурния полицай пост, Жавер отвори вратата, бутна вътре Фантин и тутакси затвори след себе си за голямо неудоволствие на любопитните, които се надигаха на пръсти, опитвайки се да надзърнат вътре през мътното стъкло. За някои хора зрелището е равносилно на храна.

Щом влязоха, Фантин се отпусна неподвижна и безмълвна в един ъгъл, сгушена като подплашено псе.

Жавер седна, извади обгербена хартия и почна да пише.

Нашите закони предоставят уличните жени изцяло във властта на полицията. Тя постъпва с тях както намери за добре, наказва ги, както й хрумне и им отнема по свое усмотрение двете жалки неща, които се наричат професия и свобода. Жавер изглеждаше безразличен, но всъщност бе дълбоко развълнуван. Настъпил бе миг, когато той упражняваше своята страшна неограничена власт, като повече от всеки друг път се вслушваше, в гласа на своята взискателна съвест. Той съзнаваше, че в този миг участъкът се превръща в съдилище. Колкото повече вникваше в постъпката на уличницата, толкова по-силно възмущение го обземаше. За него нямаше никакво съмнение, че тя е виновна. Обществото, в лицето на един свой представител бе нападнато и обругано от една нищожна твар и то пред очите му. Една проститутка бе посегнала на пълноправен гражданин.

Когато свърши, той сложи подписа си, сгъна листа и го подаде на дежурния полицай:

— Вземете трима души и отведете тази никаквица в затвора.

После се обърна към Фантин:

— Сама си докара на главата шест месеца затвор! Нещастницата се разтрепери.

— Шест месеца! Шест месеца затвор! Да изкарвам по седем су на ден! Ами какво ще стане с Козет, с момиченцето ми? Аз дължа над сто франка на Тенардие, господин инспекторе!

Тя се свлече, сключила ръце и по колене запълзя към него.

— Господин Жавер, смилете се, моля ви се! Уверявам ви, че не бях виновна. Господин гражданинът, когото не познавам, ми пъхна шепа сняг в гърба. Просто ми причерня. Пък и не съм здрава. А преди това ми подхвърляше оскърбителни приказки. „Грозна си, щърба си!“ Знам, че останах без зъби от беднотия! Аз не отвръщах, държах се прилично, не го заговарях. И точно тогава, ненадейно той ми пъхна сняг в гърба. Сигурно сгреших, че избухнах. Но в първия миг не можах да се овладея. Чуйте, вие навярно не знаете, в затворите се изкарва по седем су, а аз плащам на Тенардие по десет. Не ме пращайте в затвора, добрички ми господин Жавер. Ще я изхвърлят на пътя, а тя е още мъничка. Всъщност аз не съм толкова лоша и не от разврат, или от лакомия съм стигнала дотук. Смилете се над мен, господин Жавер.

Тя нареждаше така, превита надве, с тих, замиращ глас. Голямата горест преобразява клетниците. В този миг Фантин бе отново хубава. Би могла да смекчи и гранитно сърце. Но дървеното сърце не се поддава на разнежване.

— Хайде! — отсече Жавер. — Изслушах те. Каза ли всичко, което имаш да казваш? Марш оттук! Ще си излежиш шестте месеца и толкоз!

Фантин разбра, че присъдата е произнесена. Тя се просна на земята и простена:

— Милост!

Жавер й обърна гръб.

От няколко минути в участъка беше влязъл един мъж, без някой да му обърне внимание.

Когато войниците хванаха нещастницата, той каза:

— Почакайте малко, моля.

Жавер позна господин Мадлен. Той го поздрави принудено и каза леко раздразнено:

— Извинете, господин кмете…

Думите „господин кмете“ странно въздействаха върху Фантин. Тя скочи тутакси на крака. Втренчи блуждаещия си поглед в него и изкрещя неистово:

— Аха! Значи ти си бил господин кметът!

И като избухна в истеричен смях, тя го заплю в лицето. Господин Мадлен изтри лицето си и каза:

— Инспектор Жавер, пуснете на свобода тази жена.

Жавер помисли, че полудява. Той изпитваше едно след друго най-силните вълнения в живота си. Улична жена да заплюе кмета! А той да иска да я пуснат на свобода! Жавер загуби способност да мисли и да говори.

Думите на кмета оказаха странно въздействие и върху Фантин. Зави й се свят.

— Да ме пуснат на свобода! Няма да лежа шест месеца в затвора? Наистина ли някой каза това? Не е възможно това чудовище кметът да го е казал. Вие ли, добрички ми Жавер, заповядахте да ме пуснат на свобода? Ах, ще ви разкажа всичко и вие ще ме пуснете! Тоя изверг кметът е виновен за всичко. Представете си, той ме изгони! Заради разни никаквици, които клюкарстваха в работилницата. Да изпъдиш едно нещастно момиче, което си гледа честно работата! Цялото зло дойде оттам. Почнах да шия ризи и си докарвах по дванадесет су, като шиех седемнадесет часа на ден. Изведнъж смъкнаха надницата ми на девет и вече нямаше живот. А трябваше да изхранвам и мъничката си Козет. Ща не ща, станах уличница. Ясно ли ви е сега, че кметът е причина за всичко?