Майката плащаше, за да пишат по едно писмо на месец и й отговаряха, че Козет е много добре. Не мина и година, когато Тенардие заяви:
— Да не сме просяци? Какво си въобразява тя, че можем да направим с нейните седем франка?
И той писа, че иска дванадесет. Майката се подчини.
Има хора, които не могат да обичат никого, без да мразят другиго. Тенардиерица обичаше до полуда дъщерите си и навярно затова намрази смъртно пришелката. Колкото и малко място да заемаше в дома й чуждото дете, на нея все й се струваше, че то ощетява нейните деца, че отнема едва ли не въздуха, който те дишат. Каквото и да направеше Козет, тя навличаше върху главата си градушка от незаслужени и груби наказания.
Тъй като майка им беше зла с Козет, и Епонин и Азелма станаха зли с нея. Децата на тази възраст са копие на майките си.
Мина година, после още една. А междувременно Тенардие, научил по тъмни пътища, че детето е незаконородено, и майката не може да признае открито съществуването му, увеличи месечната вноска на петнадесет франка.
Детето растеше, а с него растеше и неволята му. Щом навърши пет години, то стана слугинчето в къщата.
На пет години. Не може да бъде, ще кажете. Уви, това е истината. Социалното тегло започва независимо от възрастта.
Пращаха Козет да купи едно-друго, караха я да мете стаите, двора, улицата, да мие съдовете, даже да носи тежести. Майката междувременно беше започнала да плаща нередовно. Ако тя бе дошла в Монфермей, мъчно би познала детето си. Толкова свежа и хубава при пристигането си, Козет беше сега слаба и бледа. Несретата я беше загрозила. Само очите й бяха хубави, но правеха мъчително впечатление: необикновено големи, те побираха, още повече мъка.
Зиме клетото дете, ненавършило още шест години, представляваше покъртителна гледка, когато метеше призори улицата пред кръчмата с огромна метла в премръзналите си ръчички и плувнали в сълзи големи очи, зъзнещо под вехтите памучни дрипи.
В селцето го наричаха Чучулигата. Народът, който обича образния език, беше кръстил така малкото като птиче създание, вечно треперещо и сплашено, което се събуждаше първо не само в кръчмата, но и в селото и още от ранни зори беше на улицата или в полето.
Само че горката Чучулига никога не пееше.
ГЛАВА XVII
КАК ПРЕУСПЯ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ИЗДЕЛИЯ ОТ ЧЕРНО СТЪКЛО
Какво бе станало с майката?
След като повери Козет на Тенардие, тя продължи пътя си и пристигна в Монтрьой-сюр-мер.
Фантин беше напуснала родния си край преди десетина години. Градчето коренно се беше преобразило. Докато Фантин бе слизала надолу от несгода към несгода, то бе процъфтявало.
От около две години промишлеността беше преустроена — крупно събитие за всяко малко селище. От незапомнени времена там беше развит един отрасъл — имитация на английските ахати и на немските изкуствени скъпоценни камъни от черно стъкло. Точно когато Фантин се завърна, в производството на „черните мъниста“ беше направено коренно преустройство. Някакъв непознат човек, дошъл преди две години в градчето, беше наумил да направи нововъведение, което намали рязко цената на суровините, като същевременно повиши надниците, подобри производството и утрои печалбата. Три положителни резултата от едно единствено хрумване.
Разправяха, че изобретателят дошъл в града само с няколкостотин франка. Този незначителен капитал разумно оползотворен, беше създал собственото му богатство и заможността на целия край. Говореше се, че в деня на пристигането му в градчето, избухнал пожар. Непознатият се хвърлил в огъня и спасил две деца, които се оказали децата на жандармерийския капитан. Затова изобщо не се сетили да поискат паспорта му. По-късно узнали името му. И оттогава го наричаха просто чичо Мадлен.
Той беше около петдесетгодишен мъж с угрижено лице и отзивчиво сърце. Това беше всичко, което можеше да се каже за него.
Печалбите на чичо Мадлен от изобретението му бяха големи и още втората година той построи голяма фабрика с два цеха — за мъже и за жени. Всеки гладен можеше да се яви там, сигурен, че ще получи работа и къшей хляб. Чичо Мадлен изискваше от мъжете добросъвестна работа, от жените — добро поведение и от всички главно честност. Само в това отношение проявяваше нетърпимост. Неговото идване се оказа благотворно за морала на градчето. Безработицата и нищетата бяха забравени. Преди неговото идване целият край изнемогваше, а сега всички живееха здрав, трудов живот.
Читать дальше