Виктор Юго - Клетниците

Жан Валжан зави надясно. С една ръка държеше китките на Мариус, с другата опипваше влажната стена. Топлият дъх до ухото му, където бе долепена устата на Мариус свидетелстваше, че той е още жив. Жан Валжан беше принуден да напредва много бавно. Каменният под под него беше хлъзгав, защото по средата течеше вада с нечистотии. Тук-таме бледите проблясъци, идващи от отдушниците, осветяваха пътя му. Но ставаше все по-мъчно да се ориентира. В тогавашен Париж имаше хиляди преплетени улици и каналната мрежа следваше техните извивки и чупки. Тя представляваше необикновено заплетен и непроходим лабиринт.

Но той се придвижваше напред, изпълнен с тревога, без да има представа къде се намира, изцяло на произвола на случайността. Постепенно го обземаше ужас. Как ще се измъкне оттук? Ще намери ли изход? Дали няма да умрат и двамата и да се превърнат в два скелета в някой ъгъл под непрогледната нощ? Утробата на Париж беше истинска бездна.

Внезапно забеляза, че вече не се изкачва, а слиза. Помисли си, че отново отива към Сена. Той се лъжеше. Теренът върху десния бряг на Сена е изгърбен и водите на единия скат се вливат в Сена, а на другия — в големия околовръстен канал. Той беше на правилен път, без сам да подозира.

По едно време си даде сметка, че напуска парализираните от въстанието квартали, защото дочу над главата си продължителен грохот: трополяха коли.

Внезапно видя пред себе си червеникаво отражение и сянката му се очерта върху мокрия плочник. Обърна се смаян. Зад него, в края на коридора, на огромно разстояние, гореше зловеща звезда.

В клоаката беше изгряла мрачна звезда — окото на полицията.

Седем-осем черни сенки се клатушкаха зад тази звезда.

През деня на 6 юни бе издадена заповед да се претърсят водосточните канали. Опасяваха се да не би победените въстаници да са намерили убежище в тях и докато генерал Бюжо прочистваше надземния Париж, префектът на полицията трябваше да прерови подземния Париж. Двойна съгласувана операция, двойна стратегия на властта, представена горе от войската, а долу — от полицията.

Светлината, която Жан Валжан беше забелязал, идваше от фенера на патрула, обхождащ каналите на десния бряг на Сена. Полицаите, като че ли чуха шум в галерията в посока на околовръстния канал и се спряха. Те наистина бяха чули стъпките на Жан Валжан. Неизразимо страшен миг за него!

За щастие той виждаше ясно фенера, но беше лошо осветен самият той и се сливаше с околния мрак. Беглецът се притисна до стената и застина неподвижно.

Патрулът се ослушваше. Вече не се чуваше нищо. Започна съвещание. Не им се щеше да губят напразно време и предпочитаха да свият към „Сен-Мери“, тъй като именно там можеше да им се отвори работа и да спипат някой „смутител“. Ако се бяха разделили на две групи, сигурно щяха да заловят Жан Валжан. Но те имаха заповед да не се разпокъсват.

Патрулът продължи пътя си, обръщайки гръб на Жан Валжан. Червеното кръгче на фенера постепенно намаля и съвсем изчезна. Несмеещ още да мръдне, Жан Валжан дълго стоя долепен до стената, наострил ухо, с разширени зеници, взрян в призрачния патрул.

Трябва да признаем, че по онова време полицията беше добросъвестна и дори при най-сложна политическа обстановка изпълняваше невъзмутимо своите задължения по надзора и уличното движение. В разгара на въстанието или на две крачки от барикадата полицейският агент продължаваше да следи крадеца, на чиито дири бе попаднал.

Точно такова нещо можеше да се наблюдава на десния бряг на Сена отвъд Моста на инвалидите. Двама мъже вървяха на известно разстояние един от друг и явно се наблюдаваха взаимно, макар и да се избягваха. Вървяха умишлено бавно, за да не събудят подозрение. Гладен хищник, който преследва плячката си уж не нарочно. Само че плячката беше хитра и стоеше нащрек. Бялка и куче, като и съотношението в обемите беше спазено: преследваният беше хилав на вид, а преследвачът беше едър мъжага.

Читателят може би щеше да познае и двамата, ако ги видеше отблизо.

Какво целеше вторият?

Навярно да прибере на топло първия.

Когато лице в държавна униформа преследва лице в дрипи, то има за цел да облече и него в държавна униформа. Разликата е само в десена на униформата.

За голямо учудване на преследвача, който познаваше добре брега на това място, вместо да тръгне по кея, жертвата му продължи да върви долу, по самия бряг на реката. Положението му ставаше критично. Нима искаше да се хвърли в Сена?