Джон Ъпдайк: Семеен живот в Америка

Съпругата получава жилището. Така им е по-лесно на адвокатите — в петък адвокатът на Фрейзър успя да го убеди в това. И тъй, в събота сутринта, както се бе отправил надолу през ливадата за седмичното си посещение (от страх да не срещне Джийн Грета го остави в горния край), той за пръв път видя къщата като човек, който няма законен дял в нея. Хубава къща.

Времето беше топло за средата на декември, земята — гола, и край пътя проблясваха локви кал. Белотата на онова, което някога беше негов дом, ярко контрастираше със скупчените зад къщата зелени борове и синеещата се рекичка отвъд, чиито води набъбваха от прилива. Отвън сградата беше хармонична и внушителна, но вътре разпределението бе някак недомислено — трудно се отопляваше и трудно можеше да се намери спокойно кътче в нея. Единствената подробност от живота му тук, която щеше да му липсва, не бе свързана с интериора, а с екстериора — да се гмурка гол в горещ летен ден от дъсчената пътека в плаващата платформа, построени собственоръчно от него, в едничкия къс солена вода, който някога ще притежава. Даже при отлив с плонж стигаше средата на канала, където водата беше над човешки бой; долу обкръжаващият го свят — тъмният глинест бряг и зелените блатни треви — недоловимо, чудодейно се преобразяваше от скъсената перспектива; светът такъв, какъвто го бе видял зараждащият се живот — страховит, безлюден, тайнствен. Когато му се приискаше, дори по моста наблизо да минаваха колоездачи и коли, Фрейзър захвърляше градските си дрехи и се гмурваше смело в… привилегията си на стопанин.

Кучетата лавнаха, но щом познаха гълчащия му глас, дотичаха да го посрещнат. Мислеха го все още за свой господар. За стотен път бяха овършали полянката с пакисандра 1 1 Вечнозелено растение от рода Pachysandra — Б.пр. , която Джийн се опитваше да захване под люляка при задния вход. Фрейзър се наведе да подреди няколко пръснати камъка от оградката, която бе построил тук с надеждата да придаде някакъв вид на безформената площ. Непоправими, кучетата си бяха избрали тъкмо това място за риене, изтягане и ръфане на вкусния картон и консервените кутии, с които се сдобиваха, като разпиляваха кофите за смет. Семейният живот се процежда през разни прагове на задръстване; един от тях беше задният вход, където се събираха кучета, люляци и кофи за смет и почти запречваха стъпалата към задната веранда, която беше осеяна със ски, лопати за сняг, саксии от последното лято и ръждясали градинарски инструменти. Вратата се отваряше към една ниша в кухнята, между пералнята и сушилнята. Някой от предишните собственици бе сковал етажерка с нескопосни лавици над радиатора. На най-долния рафт едната котка дремеше, сгушена в съхнещите ръкавици. Другата се потриваше в глезените на Джийн, която беше при умивалника. Джийн се обърна с престорено учудване:

— Я виж кой дошъл!

— Къде са другите? — попита Фрейзър от разстояние. Не беше кой знае колко трудно да се отучи да я целува при поздрав. Докато живееха заедно, рядко се целуваха; целувките бяха дошли с раздялата, когато нямаха още навика да си казват „здрасти“ и „довиждане“.

— Марш оттук! — смъмри Джийн котката и с крак я запрати на линолеума, където животното се плъзна разкрачено. — Нанси отиде на гости у Харисънови и остана да спи там, а Кени излезе да изпробва новата си шофьорска книжка. Другите двама са в колежа… но това ти е известно, кали?

— Би трябвало, след като им плащам таксите — каза Фрейзър. — Значи Кени е изкарал? Браво на него!

— Браво на него, ако не се пребие някъде. Говори само за „кръгчета“. Иска да те закара до Бостън довечера. Казах му в никакъв случай.

— Защо мислиш, че се връщам в Бостън?

— Боже господи, тя не ти ли омръзна? Защо не вземеш да се преместиш при нея?

— Мислехме, че ще се измъчваш.

— Точно така. Разбира се, че ще се измъчвам. Колко мило.

Трябва да измисли нещо с тези посещения. Може би колкото по-рядко, толкова по-добре. Ала някаква необходимост, било у него, било у тях, го караше да идва отново и отново всеки път. Арената на неговото престъпление. Фрейзър окачи палтото си, след като дълго търси свободна закачалка. Тук май още висяха дрехи от всички етапи от растежа на децата му — скиорски якета, груби вълнени жилетки, джинсови якета, жълти мушами. Беше облякъл цяла армия.

— Какъв смисъл има да идвам при децата, когато все ги няма? Единственият човек, когото виждам в крайна сметка, си ти.