Джон Ъпдайк - Семеен живот в Америка

— Знаех си — каза той. — Знаех си… — и бе готов да заплаче.

— О, млъквай, какво бебе! — скара му се Джийн. Спирачките изскърцаха и колата се закова с глух тътен на перона. „Бъдлинърът“ още не бе набрал скорост и Джийн, която в подплатеното си яке приличаше на носач, заподскача и замаха с ръце, докато влакът спря. Машинистът — млад момък със засукан мустак, се надвеси от прозореца и те възбудено си размениха любезности, докато Фрейзър се метна на стъпалото.

— Да опишеш това на Грета, когато разправя, че съм лепка — каза Джийн, като отбягна целувката му.

Към Бостън коловозите се умножиха; помежду им, за да не замръзнат стрелките, горяха огньове — сражаващи се пламъци, пръснати сред успоредните железа, сякаш тук беше станувала войска и ненадейно бе изчезнала. Гледката го поуспокои — всеки огън гореше сам, като по случайност, и в същото време бе резултат от замисъл, от човешко старание, от вечността. Отразено в прозореца, лицето на Фрейзър заличи проблясващите релси, когато влакът навлезе в гарата. Навън страните му се стегнаха като маска. Студът беше станал жесток. Той се отправи нагоре по тъмните улички. Когато живееше сам, приемаше на драго сърце несгодите, като че ли те донякъде го оправдаваха. Елхите в градската градина бяха обкичени с коледните си гирлянди, ала тъмнееха. Наоколо сякаш освен него нямаше жива душа, единствената искрица живот бе скътаният в съзнанието му спомен за неговото жилище, за неговата стая и половина с постлан накриво килим и неоправено легло, с мръсни прозорци и приканваща топлина. Изтръпнал от студ, той продължи през парка към тази домашна идилия, като прекоси моста, който разполовяваше лунния образ на езерото. От двете страни сянката му хвърляше лъчисти петна по ледено-бялата повърхност. Над „Бийкън хил“, някъде към кантората на адвоката му, на електронно табло едно след друго се изписваха като по чудо 10:01 и 10° 5 5 По Фаренхайт. Около –12° по Целзий. — Б.пр. . Фрейзър съжали, че няма с кого да сподели това рядко съвпадение.

© 1976 Джон Ъпдайк

© 1985 Светлана Каролева, превод от английски

John Updike

Domestic Life In America, 1976

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15372]

Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00

Вечнозелено растение от рода Pachysandra — Б.пр.

При нея (фр.). — Б.пр.

Иейтс. „Второто пришествие“. — Б.пр.

Ray — лъч (англ.) — Б.пр.

По Фаренхайт. Около –12° по Целзий. — Б.пр.