Александър Хакимов - Духовен семеен живот

© Александър Геннадиевич Хакимов, 2022

ISBN 978-5-0056-2406-2

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

Хакимов А. Г. (Чайтаня Чандра Чаран дас) е известен в Русия и по целия свят като специалист по ведическа култура, худож- ник, философ, психолог и проповедник. Получава посвещение в традиционна ваишнавска приемственост, учител по бхакти- йога. Пътува в Русия и чужбина, занимава се с популяризиране на ведическо духовно знание. Дава лекции, провежда семинари с широка аудитория, участва в беседи на кръгла маса с учени и философи, културен деец, чест гост в различни радио-телеви- зионни предавания. Обсъжда сложни философски теми на разби- раем за обикновения човек език. Природната мъдрост, съчетана с любов и внимание към хората, помага на всеки негов слушател да опознае по-дълбоко себе си, да постигне разбирателство с окол- ните, а също така да намери отговори на съкровените въпроси за смисъла на човешкия живот, за Абсолютната Истина и при- рода на Любовта.

Какво очакваме от семейния живот? Често мислим за семей- ството си като за наше крайно убежище. Но това не е така. В све- та няма място, където човек да се предпази от страданията и без- покойствата. От друга страна, всеки иска да създаде надеждна обител, да обгради себе си с разбиращи го и любящи хора.

Дори ако човек има силно желание да постигне висшата цел на живота – любов към Бога, той често има нужда от обикно- вена човешка подкрепа в този нелек път. Шрила Прабхупадa казва, че когато една цел е определена, тя е достижима и дори бавно, но неотклонно трябва да вървим по набелязания път.

Определянето на целта става в периода на ученичеството, по време на безбрачието, когато младежът е независим от всич- ки грижи, свързани с поддържане на тялото – пари, работа, дом, семейство, и чувството му за собственост още не е развито. Затова крайната цел изглежда близка и лесно достижима. Брах- мачари, ученикът, живее в условия на добро, но самият той още не познава себе си, нито какво ще се случи с него по-натам. Това е проявление на съчетанието между добро и невежество.

Понякога детето вижда сияещата луна и иска да я вземе в ръ- цете си. Тя привлича всички, но възрастният човек знае, че е твърде далече, за да я достигне. Детето вижда луната по-близо от възрастния и все пак знанието на възрастния е по-пълно, защото той знае, че тя се намира по-далеч.

С други думи, за мнозина от нас целта на живота не е лес- но достижима, дори и ако сме обучавани специално в ашрам за брахмачари, поради пробуждащотo се желание да бъдем притежатели на някаква собственост. Ако имаме материални желания, не е нужно да стигаме до задънена улица. Ние мо- жем да приемем семейния начин на живот за по-нататъшно пречистване.

Пречистването в семейния живот е възможно, ако човек не за- бравя за крайната цел и върви към нея по пътя на дхарма, изпъл- нявайки своите духовни и материални задължения. Като краен резултат той получава истински ценности – трансцендентално знание и вечна привързаност към Бога. Той се освобождава от страданията в този свят и в крайна сметка постига желаната крайна цел, заради която живее този живот.

Всъщност Кришна съзнание е предназначено за парамахамси, хора, които са осъзнали Бога, или тези, които се стремят към това ниво. Но ако човек не се стреми към нивото на парамахам- са, към пълната преданост като към своя цел в живота, то тогава Кришна съзнание не е за него. Такъв човек не може да приеме трудния път на отречението и избира пътя на привързаността. Съществуват два пътя в духовното развитие: пътят на отречението и пътят на привързаността, нивритти-марга и правритти-марга. Казано с други думи – това са директният и постепенният път, но тяхната цел е една и съща.