Александър Хакимов - Духовен семеен живот

Наблюдавайки традиционния ведически семеен живот и този

в отречение, може да забележим, че разликата между тях няма да е много голяма. Ако се говори за обикновен семеен живот, то това е живот с привързаности, грихамедхи-ашрам, просто живот вкъщи. Грихамедхи е този, който се наслаждава на семеен живот, създа- вайки условия за пълно удовлетворение на сетивата си. А грихастха – този, който продължава да развива отречение в условия на семеен живот. В този случай разликата между семейните и санясите е само в начина на поддържане на съществуването им. Как санясите удовлетворяват своите потребности? От какво живеят те? Отреченият човек поддържа съществуването си, молейки за да- рение. Саняси трябва да живее от дарения и бахирвасата на врата му е предназначена специално за това. Отреченият садху я държи като торба и иска дарение. Семейният не носи бахирваса. За него е грях да иска дарение, той трябва да се труди и да изкарва пари, изпълнявайки дхарма. Затова във ведическо време семейният изглежда по друг начин. Той облича дхоти със златен кант, обици или тюрбан със скъпоценни камъни, пръстени, обожава туласи в позлатена рамка. Но саняси – не.

Саняси не носи златни накити, той се облича просто и не маже тялото си с благовонни масла. Той пътешества и проповядва преданост към Личността на Бога и не се задържа дълго на едно място. Семейният пък предимно се намира в своя дом, създа- ва благоприятна атмосфера за развитие на Кришна съзнание и не се привързва към комфорт, подобно на Шривас Пандит. Но ако не може да приспособи домът си за развитие на Кришна съзнание, тогава човек го изоставя, възползвайки се от отрече- нието, подобно на Сварупа Дамодара.

Не е толкова важно какви задължения изпълнява човек – на ученик, семеен или на отречен от света – той трябва да стане слуга на Бога. Този човек се нарича представител на Кришна. Обикновено хората преценяват напредъка в Кришна съзнание по ашрама. Но това не трябва да е така. Без значение в какво по- ложение се намира човек – брахмачари, грихастха, ванапрастха или саняса, той може да стане съкровен слуга на Бога.

На сватбена церемония през 1969 г., Шрила Прабхупада каз- ва: «Ние проповядваме култа на Бог Чайтаня, а Самият Той е бил женен. Всеки един от петимата му спътници били женени. Затова бракът не е лошо нещо. Не трябва да мислим, че докато човек не стане строг брахмачари или саняси, няма да достигне висше съвършенство в живота си, не, това е възможно дори в семейния живот. Но трябва да знаем как да приспособим този семеен живот към Кришна съзнание.

«Не е необходимо да напускаме дома си. Измежду спътниците на Бог Чайтаня е имало много семейни. Главното е да се откажем от склонността към сетивно наслаждение. Трябва да приемем определен стандарт и да се придържаме към него.» (извадка от увода към «Чайтаня-Чаритамрита»).

И така, има два пътя – правритти-марга и нивритти-марга. Обикновено човек приема единия път, а другия отхвърля. Разби- ра се, че пътят на отречението, директният път, се препоръчва от всички авторитети и е по-добър от този на сетивното наслаж- дение. Мнозина хора изобщо изключват възможността за посте- пенно развитие чрез правритти-марга, смятайки го за матери- алистичен. Правритти-марга е път към сетивно наслаждение, но и път към духовно развитие. И ако човек е пълен с желания за удовлетворение на сетивата си, тогава за него е подходящ правритти-марга, не може да започне направо от нивритти-мар- га. Нивритти-марга е предназначен за онези, които имат вкус към отречение. Затова обикновеният човек не може да избегне правритти-марга.

«Съществува и едното, и другото – правритти-марга и нив- ритти-марга. Тъй като всички живи същества, дошли в мате- риалния свят, имат склонността да се наслаждават, им се дават правила. Има два пътя – правритти-марга и нивритти-марга».

(лекция върху «Шримад-Бхагаватам», 1972 г. )

Правритти-марга е склонността към материални наслажде- ния, но с определени ограничения, или правила. Регулирането на живота ограничава склонността към наслаждение. Целта на тази дейност е постепенното развитие и достигане до отрече- ние. Ведическата правритти-марга е съчетание между служенето на Кришна и изпълнението на материалните желания, които се намират малко встрани. Човек изпитва желание да удовлетво- рява сетивата си, прикривайки го донякъде, и при това поста- вя служенето на Кришна в центъра на своя живот. Но малко встрани от центъра, съществуват неговите материални жела- ния. По този начин, изпълняването на материалните желания в съответствие с религиозните принципи, постепенно довежда до служене на Кришна като единствен обект на любовта, което означава установяване на пътя на отречението – нивритти.