Александър Хакимов - Духовен семеен живот

Отговор:Хората не са били обучавани, затова не могат правилно да виждат и да общуват, но ако ги обучим, тогава ще могат. Това е въпрос на обучение. Затова е необходимо обучение, възпи- тание на характера, духовно образование. Например сега ние обсъждаме грихастха-ашрама, развитието на Кришна съзнание в семейни условия на живот. Напрактика това е образовател- на програма. Учи се и този, който говори и този, който слуша.

Преданоотдадените са длъжни да общуват и да разбират тези теми. Мнозина дойдоха в движението без достатъчна подго- товка и отречение. Никой, най-вероятно, не е водил живот на брахмачари и не е знаел, че такъв е възможен. Семейните, които се присъединиха сега към движението, се опитват да ком- бинират семейния живот и живота на брахмачари едновремен- но. На тях им се налага да комбинират! Това означава, че в един момент човек става безотговорен семеен, защото всичките му сили са насочени към духовната практика, към обучение. В този случай, разбира се, жената и семейството малко ще се притес- нят. На тях може да им се стори, че Кришна съзнание разваля човека, на него не му е до семейство и работа, той постоянно тича до храма и ходи на харинам, нищо, че вече не е малко дете, разпространява книги и дава всичките си пари на някакъв чужд човек. Всички съседи и приятели му се подиграват. Само че е необходимо да разберем, че човек минава определена школа. Ще ни се наложи да потърпим известно време, обикновено от три до пет години. Във ведическата култура преди да започне семе- ен живот, ученикът е придобивал образование в продължение на петнадесет-двадесет години. В нашия случай, поне три-пет години трябва да се посветим на интензивна практика, без да губим нито една минута. Но не е задължително когато свър- ши този срок, всички да получат достатъчно знания, не. Да раз- вият разбиране ще могат само тези, които са имали склонност към това и са полагали усилия. Но първите няколко години ще бъдат много трудни в семейния живот, тъй като ще се появят разногласия, свързани с поддържането на семейството и опитите да се запази Кришна съзнание. През това време начинаещият преданоотдаден си мисли, че да бъде в Кришна съзнание озна- чава напълно, на 100% да посвещава времето си на санкиртан или служене в храма. При семейните в този момент се появяват най-големите трудности.

Ние с жена ми дойдохме в Кришна съзнание, когато вече

бяхме семейни хора с малко дете, което скоро се беше родило. Какво се случи точно след месец? Мен постоянно ме нямаше вкъщи, което означава нивритти-марга, пълно отречение. А жена ми през това време е отглеждала бебето. Аз се връщах вкъщи и проповядвах същия този нивритти-марга. Аскетизъм за всич- ки – за жената, децата. А те ме молеха и приканваха към състра- дание. Понякога омеквах. И така, бяха тежки времена. Жената забрави думата «пари». Тя не я е изричала изобщо и досега не я изрича. Цял живот след това Бала Гопала не поиска никакви пари. А когато заминах за пръв път във Вриндавана, тя помисли, че аз повече няма да се върна, ще приема саняса. Жена ми вече беше готова да стане вдовица. Тя разбираше какво е това духо- вен живот, такава е волята на Кришна. Тя беше готова за всичко. По-късно аз оцених нейните усилия. Бала Гопала допринесе много за моето развитие, което се прояви по-късно. В начало- то дори не можех да си представя колко силно тя поддържаше всичките мои опити да служа на Кришна. Чак след известно време видях, че жена ми ми е направила неоценима услуга, бла- годарение на която разпространявах книги, ходех на харинам и постоянно проповядвах. Понякога заминавах за цял месец, оставяйки я без никакви средства за съществуване и бях напъл- но сигурен, че Кришна ще се погрижи за семейството, та нали аз заминавам да проповядвам. А Бала Гопала оставаше за цял месец и си мислеше, че изглежда така ще стане всичко – Кришна ще се погрижи. И някак си това така и се случваше. Разбира се, аз не препоръчвам такъв начин на живот, иначе всичко ще се пре- върне в хаос, но моят духовен живот започна точно така. Пре- даноотдадените по онова време никога не обличаха бяло дхоти, това беше позор. Ние се срамувахме и затова носехме шафран. Всички до един ходехме в шафран, с жените и децата. Мъжете, жените, децата – всички обличахме шафран и бяхме брахмача- ри. Против семейния живот се изнасяха разрушителни лекции. Мъжете заедно с жените си седяха заедно на лекциите, но се каз- ваше, че семейният живот е мая, трябва да се разпространяват книги, имаме мисия. И преданоотдадените изоставяха работата си и се включваха в мисията. Когато ме уволниха си помислих – милост на Кришна, Той сам ме освободи. Аз съобщих на жена си за уволнението и тя радостно каза: «Прекрасно!», – но като помисли, попита «Как ще живеем?». «Ами, не знам,» – отговорих аз. – «Ще правим нещо за Кришна». Ние искахме веднага пълно отречение и в определен смисъл получихме тази възможност. Не при всички, разбира се, всичко минаваше гладко, защото