Александър Хакимов - Духовен семеен живот

«грихастха» означава поддържане, изпълняване на дейност, рабо-

та. Досега аз така и не работя, не изпълнявам своите задължения на семеен. Това е моят случай. Възможно е на петдесет години аз най-накрая да стана семеен.

Винаги са ме молили да провеждам семинари върху устрой- ството на семейния живот, но аз дълго време не се съгласявах. Постепенно обаче дойде разбирането, всъщност колко важно е това. Сега правилното устройство на семейния живот е едно от най-основните направления в Обществото за Кришна съз- нание. Ако преданоотдадените успеят да създадат правилен грихастха-ашрам, тогава ще възникне стабилна основа за ця- лото Движение. Неразрушима. Най-стабилната. Възпитанието на децата е най-важното в грихастха-ашрама. Ако ние не инвес- тираме в токова устройство, Обществото няма да оцелее. Ние няма да можем да покажем добър пример нито на себе си, нито на другите. Единственото което ще можем да кажем, е че трябва да приемем саняса. Това е всичко. Но обикновените хора няма да ни разберат. Трябва да покажем Кришна съзнание на прак- тика. Да покажем взаимоотношенията между мъжа и жената, както между слуги на Кришна. Но положението на слуга не озна- чава, че няма нужда да изпълняваме задълженията си на съпруг и съпруга.

Въпрос:Когато човек стане отговорен за семейството си, поя-

вяват ли се някакви временни ограничения?

Отговор:Ако човек наистина е отговорен за своя духовен живот, тогава той може да поеме отговорност и за живота на хората, за които се грижи. Безотговорен човек не трябва да приема се- меен начин на живот, защото извършва грях. Никой не трябва да става съпруг, баща или духовен учител, ако не може да върне тези, за които се грижи, обратно при Бога. Отговорността е много голяма. Преди това човек трябва да бъде устойчив пре- даноотдаден, брахмачари. След това той трябва да води семей- ството си към Кришна съзнание, поддържайки го материално. Това е негово задължение, негов дълг. Жената също изпълнява своите определени задължения. Мъжът и жената са длъжни да изпълняват своя дълг, в противен случай техните отноше- ния се разрушават. Тази наука – следването на дхарма, дългът във взаимоотношенията между мъжа и жената – сега са почти неизвестни. Тя е изгубена и практически малко хора се опитват да я следват. Затова ние ще обсъждаме тази наука от практи- ческа гледна точка. Трябва да се научим да действаме така, че да укрепваме семейните взаимоотношения. Мъжът има дхарма и жената също има. Зад това може да се крие определена изгода. На Бенгали казват, че бракът – това не е нищо повече от из- годна сделка. От практична гледна точка можем да го обсъждаме и така. Това се отнася до дхарма, изпълнението на задълженията на жената и мъжа така, че те да не очакват един от друг нищо друго. В това се корени причината на проблема. Съпрузите чакат един от друг това, което никой от тях не иска да дава. Даже ня- мат намерение, нито им минава такава мисъл.

Мъжът и жената живеят с такива очаквания, очаквания- та не се оправдават, те започват да се карат, да проявяват неудовлетворение. Отношенията се изострят, съпрузите не мо- гат да разберат какъв е проблемът, но вътрешно и двамата ги движи скрит мотив. Те така и не се разкриват докрай, не могат да разберат, как да вървят към целта с общи усилия. Случва се също, мъжът и жената да нямат обща цел. Те живеят заедно дъл- го време, но те нямат обща цел, не си казват нищо за това. Обща цел например е Кришна съзнание. Но това не е достатъчно, това е някаква неясна категория, терминология. Необходимо е да обсъждаме как жената разбира Кришна съзнание и как мъжът разбира Кришна съзнание. Важно е съпрузите да притежават сходно разбиране и да намерят сходни пътища към постигането на тази цел. Не трябва да бъде така, че те да имат различни цели и пътищата за постигане на тези цели също да бъдат различни. Как тогава можем да се надяваме да си сътрудничим и да си помагаме един на друг в този случай? Понякога преданите си мислят: «Тя повтаря мантрата и аз я повтарям, тя слуша лек- ции и аз слушам лекции, имаме си общ духовен учител – значи всичко е наред». Това не е достатъчно, това е само повърхностно. Не трябва да забравяме, че съществуват взаимоотношенията. Има непосредствени взаимоотношения между хората. Не тряб- ва да забравяме за развитието на отношенията, но човек, който не е получил необходимата подготовка, се притеснява да развива тези отношения със своята жена, особено ако някой забелязва техните беседи, съвместни действия или проявления на загри- женост. В миналото преданите, в присъствието на други наоколо, не са взимали децата си на ръце. Много рядко и у дома. Мнозина смятаха, че те нарушават регулиращите принципи, ако вземат детето на ръце. Съществуваше известен фанатизъм, а отноше- нията в семейството се основават на любов.