Джон Ъпдайк: Семеен живот в Америка

— Нека да си лягаме.

— Искаш ли първо една бира?

— Да си разделим една.

— Как беше денят?

— Каталясваш. Децата влизаха, излизаха. Повечето пъти излизаха.

— Джийн хленчи ли ти?

— Не, беше изненадващо весела. Даже палава.

— О-о! Колко си натъжен. Тя не е искала да те наскърби.

— А ти как прекара?

— Тъпо както винаги.

— Децата спят ли?

— Разбира се. Знаеш ли колко е часът?

— Какво вечеряхте?

— О, „кучешка радост“ както обикновено.

Тя изливаше яда към съпруга си, с когото, за да достигнат някакво споразумение по финансовите въпроси, лавираха насам-натам, съкращавайки значителни пера в домашния бюджет.

— Сериозно. Не се шегувай. Заболява ме стомахът, като те слушам.

— Много хубаво си хапнахме… Кренвирши и банани.

— О, боже.

Той изпи цялата бира, докато тя свърши с листните въшки. В такт с унищожаването им Грета каза:

— Направо подлудявам, като гледам как децата ти се отнасят с теб. Трябва да си стоят вкъщи, щом имат такъв добър баща да ходи при тях. Как бих се радвала, ако Рей ни отделяше поне малко време, но не, къде ти…

— При вас ситуацията е по-различна — прекъсна я Фрейзър.

Споменаването на нейния съпруг го подразни — тя бе вложила твърде много жар в думите си. Не можеше да си представи, че някога ще привлече вниманието й с такава сила, с каквато Рей — самото му име обгаряше 4 4 Ray — лъч (англ.) — Б.пр. — даже в отстъпление го притегляше. Фрейзър застана зад нея, докато тя продължаваше да се взира в растенията. Разпусна косата й. Заедно угасиха лампите и отидоха да си легнат; беше както преди, когато морен и запотен от работа, Фрейзър се събличаше и се отпускаше във всепоглъщащата бездна в средата на канала, която отвръщаше на всяко негово движение с кадифената си мекота и го издигаше над собствените си черни дълбини.

По едно време Фрейзър се събуди от драсването на клечка кибрит; миризмата на фосфор изпълни всички ъгълчета на стаята. Електронният будилник показваше 2:22.

— Какво правиш? — попита той раздразнено.

— О, вкисната съм — отвърна Грета и цигарата й проблесна.

— Защо?

Тя спомена името на мъжа си и Фрейзър пак заспа; събуди се отново от суетнята на нейните синове, които се приготвяха за църква. Най-малкият, Били, влезе, седна на леглото и подаде на Фрейзър да му завърже апреските. В чест на снега петгодишното дете си бе обуло ботушите направо върху пижамата и когато Фрейзър се опита да му каже колко е нелепо това, трапчинките на Били се вдлъбнаха и той се засмя, сякаш този гол мъж в леглото на майка му се мъчеше да му докаже, че животът не е изпълнен с нелепости.

Братята на Били, близнаците, тракаха съдове долу в кухнята, след като бяха щракнали пътем телевизора, после се качиха горе и с много врява, че еди-какво си било изгубено или откраднато, събраха дрешка по дрешка костюмите си за неделна служба. Грета също сновеше насам-натам ослепително гола, после в морави бикини и най-после в приличен вид — с джинси и ръждивокафява рипсена блуза, изровена от пръснатото пране или от странно разположените килери в тази къща. Фрейзър използва един миг, когато никой не минаваше през спалнята, за да нахлузи дрехите си, захвърлени до леглото. Нощем нямаше чувството, че прекрачва в чужда собственост — къщата заедно с жената в нея сякаш беше негова; ала денем тя, изглежда, принадлежеше на други — на децата, на слънцето, на съседите, на потока недосегнат от вина живот, срещащ в присъствието му тук препятствие, което трябваше да заобиколи. На закуска близнаците разглеждаха Фрейзър учтиво, без любопитство, като страница от неделния вестник, в която нямаше нито анекдоти, нито спорт.

— Какво ще кажете, момчета, като се върнете от църква, да отидем да си купим елха? Мистър Фрейзър ще ни помогне да я нагласим — каза Грета с присъщия си остър майчински усет.

Еднаквите лица пламнаха в изблик на спонтанен ентусиазъм и миг след това, размисляйки, посърнаха. През миналата година животът им се бе вгорчил, вълнението за Коледа — поохладняло.

— М-не — отвърна малко по-русият от двамата. — Защо не я купите вие с Били и мистър Фрейзър?

По-тъмният заяви:

— Бас държа, че татко ще дойде да ни помогне, ако го помолиш.

Фрейзър погледна към Грета; тя запали цигара и само по рязкото тръсване на китката, с което угаси клечката, издаде, че се чувствува отритната. Двамата с Фрейзър и Били наистина се решиха да излязат да купят елха; тя беше клонеста, гъста и симетрична. Елхите на Грета винаги бяха такива. Дръвчетата, с които се снабдяваха с Джийн обикновено нощем, в последната минута, все изглеждаха ошмулени, с празнини по тях, които трябваше да се обърнат към стената само за да лъснат още по-големи дупки.