Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Значи не си се връщал там след бягството на Каран?

— Вече ти казах. Ние сме готови. Отдавна съхранявахме силата си за такива времена. — Обърна се, но спря пред вратата. — Не съм те забравил, Лиан от Чантед. Тепърва ще си разчистим сметките.

Тенсор излезе.

— Мендарк! — възкликна Лиан. — Трябва да говоря с тебе.

— Махни се. И аз имам да уреждам сметки с тебе, но не тази нощ.

Съборът започна късно сутринта в Голямата зала на стария Туркад. Тя беше дълга, висока, без украса, облицована до сводестия таван с тъмно дърво. Прастарата зала беше остатък от ранните години на града и заемаше особено място в сърцата на жителите му. Бе обзаведена със сурова простота — в единия край само маса и тринадесет стола, където щяха да се настанят в ролята на арбитри Правниците, и подиум за свидетели и тъжители. За публиката имаше заковани към пода пейки с високи облегалки. Високо над масата се подаваше балкон.

Мендарк и Лиан влязоха след Талия. Тя седна на пейката зад масата на Правниците. Тенсор вече беше там.

— Ами ако Тилан откаже да дойде? — попита я Лиан.

— Ще се наложи да измислим нещо.

— Още не си ми обяснила какъв е смисълът на този събор. С какво може да помогне на Каран?

— В мирно време делото й щеше да бъде разгледано от по-нисшия правен събор, но той е разпуснат по време на война. Предназначението на Големия събор е да се справя със заплахи срещу Туркад. Мендарк обаче уреди съставянето на протокола така, че Правниците първо да отсъдят кому принадлежи Огледалото. Всеки, претендиращ за собственост над него, трябва да заяви това и да представи доводите си. Мендарк ще е пръв, защото той поиска свикването на събора.

— Но какво ще стане, ако Тилан не се съобрази с отсъждането на арбитрите?

Талия го изгледа смаяно.

— Никой не може да оспори присъдата на Правниците.

Лиан се замисли. И това ли беше съвпадение? Днес беше 22 галенд — годишнина от смъртта на Кандор.

Часовникът на стената отброи единадесет удара. Тилан не идваше. Въпреки това Старшата правница, крехка стара жена с бяла коса и хлътнали бузи, даде знак на Мендарк да започне изложението си. Той застана на подиума — открит отпред, с парапет в полукръг и извит навес два човешки ръста над пода.

— Благодаря, Нелиса. — Поклони й се и подхвана в присъщия си досаден стил: — Свиках този Голям събор съгласно правото и задължението си като дългогодишен Магистър в Съвета на Сантенар, за да намерим изход от опасността…

Вратата се отвори шумно — Тилан най-после се появи, придружен от стражници и цяла свита. До него се влачеше Каран. Тилан се озъби на Мендарк. На бузата му изпъкваше дълга подута драскотина, явно оставена от Каран.

А на подиума Мендарк довършваше въведението към жалбата си:

— …но преди няколко дни при нас дойде най-неочаквано Каран от Банадор и донесе предмет, известен като Огледалото на Аакан, който е бил откраднат от Игър. През последните месеци полагах усилия тази вещ да бъде донесена в Туркад, за да умножи славата ни и да подсили отбраната ни. Но узурпаторът Тилан я открадни и отвлече жената. Тези деяния противоречат на древните ни закони и заплашват сигурността на цял Туркад. Ще се примири ли съборът с тях?

— Мендарк, не ни губи времето с твоето позьорство — сряза го Старшата правница през сбръчканите си устни. Изглеждаше престаряла, сприхава и уплашена. — Имаш това право и ние ще те изслушаме, макар че да свикаш Голям събор в такъв момент само показва презрението ти към нашите древни традиции. Тази сутрин чух оплакване от Тилан, че си нарушил примирието. Обоснови се добре, иначе и ти може да се окажеш обвинен.

— Първо ще ви разкажа за Игър и за корена на враждебността му към нас — Забранените опити с техните печални последствия.

— Това го знаем — отсече Нелиса, — както и твоята съмнителна роля. Познаваме и склонността ти да прекрояваш историята. Говори по същество.

— …и за неговото настаняване в порутения Физ Горго — по инерция довърши Мендарк, изгубил нишката. — Бавното… трупане на сила, нападенията срещу съседните области, докато не завладя цял Орист от Огнената река до планините Биркуаш. И всички народи в Мелдорин тръпнеха в страх. Но тук — в Туркад, защитени от планините, ние му се надсмивахме допреди дни. И защо настъпи към нас? Обвинява Съвета за всичките си несгоди, въпреки че ние само…

— Остави историята на усърдните летописци — пак го прекъсна Нелиса — или съборът още ще заседава, когато войските му разбият портите. Заеми се със същината на проблема. Каква полза можем да извлечем от Огледалото? Защо Тилан е постъпил така? Прав ли е бил? Каран от Банадор, ти имаш важна роля във всичко това. Ела и разкажи своята история. Застани тук!