Иън Ървайн - Сянка по стъклото

Тилан беше величав, с развята коса и светли очи; пробуждаше у всички копнеж по власт, жажда за господство и слава.

— Докато Мендарк беше начело, клоняхме към упадък, а той се увличаше по дреболии. И къде е сега богатството на Съвета? Хазната ни е празна, но той прекарва старините си в разкош. — Изопна ръка към Мендарк. — Ето го резултата — Игър е пред портите! Трябва да му се опълчим, да премахнем заплахата и да върнем силата на Туркад, на този велик горд град, пръв сред всички в Мелдорин, дори в цял Сантенар. Нашите войски вече нанесоха удари по врага. Ще го натикаме обратно в смрадливите блата на Орист, където му е мястото. — Тилан заговори спокойно, подкупващо, сякаш няма нужда да обяснява, но го прави от уважение към поданиците си. — Прогоних Мендарк, вярно е, но само за доброто на Туркад. Толкова е безчестен, че вчера наруши примирието, наложено преди събора. Изпрати летописеца си да краде от цитаделата. Какво всъщност търсеше той? Не е искал да освободи това момиче, както се преструваше, а да проникне в архива на Рулке. Защо толкова напираше да влезе там? Мендарк премълча това пред събора. Нещо от което да извлече изгода, не се съмнявайте.

Мендарк прониза с поглед Лиан изпод бухналите си вежди: „Видя ли какво направи, глупако!“

— Но защо, Мендарк?! — възкликна Нелиса. — Какво е търсил този Лиан?

— Не мога да споделя пред целия събор. Ще кажа насаме на Арбитърката.

— Да, едни са правилата за Мендарк и други за всички останали — злобно вметна Тилан.

Нелиса изопна показалец.

— Не мога да те принудя, но това безмерно подкопава доводите ти.

Настроението в залата забележимо се променяше в полза на Тилан.

— На кого ще се доверите? — гърмеше гласът на Тилан. — Мендарк наруши примирието, показа презрението си и към мен, и към традициите на Туркад. А аз въпреки това се явих пред този събор да обясня постъпките си. Да, взех Огледалото. Признавам с гордост. То ще бъде основата на новия ни замисъл, ще овладеем могъществото на кароните. Вече няма да поддържаме с усилие наблюдението над Рулке, а направо ще го унищожим. Туркад ще има неговата сила. Нима бихте се отказали от такава слава?

Алчна обща въздишка огласи събора. Но миг по-късно бяха отрезвени.

— Не знаете нищо за Огледалото — прозвуча висок студен глас от балкона. — И никога няма да научите тайните му.

Всички се вторачиха нагоре. До парапета стоеше ниска жена в прашни от пътуване дрехи, дългата й сребриста коса бе сплетена на плитка, вързана на тила. Излъчваше такава мощ и непреклонност, че дори Старшата правница попита пресекливо за името й.

— Аз съм Фейеламор — заяви жената. — Не съм между мъртвите, а се крих от света. Аз подготвих Мейгрейт, за да се промъкне във Физ Горго и да изнесе Огледалото. То е мое и ще го притежавам !

Тенсор вече беше на крака, взираше се в нея толкова напрегнато, че едва сдържа вопъла си.

Фейеламор отново се вгледа в Правниците.

— Заблуждавате се за Огледалото. Аакимите никога не са го използвали за друго освен за наблюдение — обикновена дреболия. По време на Прочистването Ялкара взе Огледалото, което аакимите бяха захвърлили, защото вече не смееха да прибягват до него , и го подчини на волята си, за да шпионира. През последните й години тук неведнъж водихме битки, но накрая бях победена, защото тя узна твърде много тайни. Ялкара откри изкривяване във Възбраната, отвори проход и избяга, като изостави Огледалото.

— Затова то е мое — плячка от войната — продължи тя. — Аз обаче дълги години лежах на косъм от смъртта, Огледалото бе скрито. Когато най-после се възстанових, пуснах слух, че съм умряла. Търсих Огледалото и научих, че Игър го е намерил. Разберете: Огледалото няма никаква своя сила. Но ако сте способни да го разчетете, съдържа знания и безчет тайни, като далеч не най-маловажна сред тях е как Ялкара отвори прохода. Но никой от вас няма да го отключи. Ялкара го затвори и има един-единствен ключ — моят !

Тенсор вдигна ръка и залата притихна в очакване. Той се обърна към Старшата правница.

— Настоявам Арбитърката да изпълни задълженията си. Безспорно е, че Огледалото е наше. Ние го създадохме в далечното минало на Аакан и го донесохме на Сантенар. Няма спор и че Ялкара го открадна от нас. Никой друг няма права над него.

— Какво ще отговориш? — обърна се Нелиса към Фейеламор.

— Лудата Каран каза истината! Тенсор ще употреби Огледалото срещу Рулке и ще въвлече целия свят във война. Аакимите тънат в упадък, за който са слепи. Те загубиха правата си.