Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Каталогът на архива е съставен от явен идиот — отсече Лиан. — Просто не ми стигна времето.

— Аз направих този каталог — ледено го осведоми Мендарк. — И изобщо не ми се оправдавай!

— Е, натъкнах се на нещо, което изглежда интересно. Може би когато…

— Уф! Махни ми се от главата! Талия! Талия!!!

Не можеше да заспи от угризения за глупостта си и заради страданията, които бе причинил на Каран с нея. Посред нощ се захвана да преглежда писмата. По прозореца почукваше суграшица. Преди зазоряване стигна до следващата нишка в писмо от Кандор до Рулке. Повече от хилядолетие бе минало след написването му в разгара на Прочистването, опустошителната война между кароните и аакимите.

17 мард 4201 г.

Скъпи Рулке,

Толкова ми дотегнаха и войната, и този свят, че бих направил всичко, за да сложа край на това. Загубата на Перион (споменаваше краха на империята си след пресъхването на морето) ме обезсърчи напълно. Отново те умолявам — сподели с мен какво си научил. Само кажи и всичко мое ще бъде твое. Дори ще се преклоня пред тебе. Знаеш какво ще ми струва, но аз съм сломен.

Нещо се случи при налагането на Възбраната. Похарчих цяло богатство в усилията си да проуча събитията. Ти ли си бил? Нека се сплотим — и двамата сме карони. Мисля си, че понякога забравяш това. Моля те в името на единственото, което не можеш да отхвърлиш, то е по-важно от всичко: оцеляването на нашата раса.

Писах и на Ялкара. Охотно ще донеса в Алсифър всичко, с което разполагам, ако пожелаеш.

Най-сетне някакво потвърждение!

В архивите нямаше и следа от отговора на Рулке. Лиан знаеше, че Кандор е бил убит преди около хилядолетие. Имало ли бе изобщо среща? Ако не, дали книжата на Кандор още бяха в изоставената му твърдина Катаза?

На коя дата бе умрял? Лиан бе наизустил датите още като дете още през първата си година в Школата. Не се затрудни да си спомни кога е загинал Кандор — 22 галенд 2092 година по летоброенето започващо с Възбраната. Преди почти 1006 години. Но в писмото Кандор си бе послужил с каронския календар, започващ с покоряването на Аакан.

Лиан пресметна — писмото е било изпратено повече от година преди смъртта на Кандор. Предостатъчно двамата да са се срещнали, може би е присъствала и Ялкара. Ако в архива нямаше нищо друго, следващата стъпка щеше да е пътуването до Катаза. Значи се нуждаеше от парите и влиянието на Мендарк.

Няколко пъти се опита да поговори с него за това, но Мендарк непрекъснато беше зает и не го приемаше. Значи оставаше за след Големия събор.

В часовете преди събора, много след полунощ, Мендарк и Талия стояха пред бюрото му, отрупано с карти, книжа и полуразгънати свитъци. През целия ден бяха преглеждали протоколи от минали събори и бяха обмислили стратегията си. На долния етаж пропъденият Лиан седеше прегърбен на едно от креслата до огнището.

Внезапно се вдигна врява, в преддверието проехтя звънче. Талия отиде до прозореца, който гледаше към портата, и го отвори. Натрапниците се виждаха добре в светлината от будката.

— Дошъл е Тенсор — подвикна тя през рамо — и води още десетина аакими. Да ги поканя ли?

Мендарк кимна, тя кресна на пазачите да пуснат групата и слезе да отвори.

— Тенсор!? — ахна Лиан, щом разбра какво става.

И хукна към задния изход, но Талия го улови за китките.

— Кротувай! Да не си въобразяваш, че в такъв момент ще си губи времето с нищожества? Качи се горе.

След малко Талия доведе опръскания с кал и уморен Тенсор.

Той отказа всякакви напитка и гозби и започна направо:

— Утре ще се състои Голям събор. С каква цел? — Огледа стаята и очите му сякаш прободоха Лиан. — Тук ли е Каран?

Мендарк накратко разказа какво се е случило.

Тенсор изпадна в горчиви угризения.

— Емант!… Моя е вината за това. Да бях предвидил, след като Синдиците го превърнаха в изгнаник сред нас. Той беше твърде потиснат. Значи Каран е затворничка, а Огледалото — отнето. И какво може да направи съборът?

— Целта е Тилан да излезе от цитаделата, но след снощните тъпотии на Лиан може и да не поиска.

Мендарк разказа и за премеждията на Лиан в цитаделата. Тенсор изгледа младежа, сякаш е червей в калта.

— Зейнът не знае що е морал и чест, но изглежда, няма и ум. Е, ще оставим това за друг път. Ето и новините от мен. Напразно търсихме Каран седмици наред след Шазмак, а доскоро ни тормозеха и уелмите. После изчезнаха — май им вдъхнахме страх накрая! Стигнахме на юг до Сит, макар че беше невъзможно да проникнем в града, бяхме и в Банадор, но не я заварихме там. И влизането в Туркад беше тежко изпитание, обкръжен е от могъщи армии и ще бъде превзет. Тогава в Мелдорин няма да остане друга сила освен Игър… и аакимите. Още когато тръгвах от Шазмак, моят народ беше готов.