Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Но това не е ли Черт?

— Фарш! — избълва Пендер и кресна силно: — Ей!

Главата на мъжа пред тях се изви светкавично и той си плю на петите. Когато дотичаха до началото на пресечката, от него нямаше и следа.

— Тази история никак не ми допада! Пендер, що за хора са твойте моряци?

— Работливи, но не по-честни, отколкото им се налага да бъдат. Питаш дали им имам доверие? Как пък не!

— Те сигурно са ни издали на агентите на Игър — изсумтя Талия.

— При толкова злато в онзи бивак? По-скоро събират шайка главорези, за да се качат в някоя лодка и да отидат да го присвоят.

— Мендарк ще се справи с тях — промърмори тя, но не убеди дори себе си. — Най-добре да се върнем там.

— Не бива да се връщаш, преди да подпишете документите. В пристанището ще намериш някой да те откара, но като си представя цената…

— Да, соленичко ще ми излезе. С тебе ще се видим в канцеларията на пристанището за подписването. Утре вечер искам да ни прибереш от онзи бивак, дори да не си купил всичко необходимо.

Талия се прибра в странноприемницата и изпрати съобщение на посредника на Мендарк, но той бе излязъл някъде по работа. Тя излезе отново да си купи мастило, перо и по-качествена хартия. Следващите три часа прекара в усърден труд над фалшивите документи. В тях името й бе Джалис Безун от Ророс в далечния Крандор (нямаше как да избяга от външността и произношението си), през последните пет години търговка на подправки в Туркад с разрешение, подписано от Магистъра. Нанесе релефните печати откъм обратната страна на листовете с тъпия край на игла — убийствено бавно занимание. Разтърка печатите с дъното на бутилка, за да ги замаже правдоподобно, но съзнаваше, че свърши нескопосана работа. Подправи подписа, нанесе датата и добави личния печат на Магистъра върху черен восък. Похаби още цял скъпоценен час да състарява хартията с прах, събран по перваза на прозореца. Накрая сгъна листовете и ги прибра в кесията си заедно с малко карамфил и кора от ароматно орехче.

Документите на кораба още не бяха подготвени и когато най-сетне ги попълниха, подписаха, подпечатаха и регистрираха, вече се здрачаваше. Щеше да стигне твърде късно при лодката, която бе наела.

— Сега да видя вашите документи, моля — протегна ръка началничката на пристанището.

Жената ги прегледа недоверчиво, дори ги вдигна към светлината, за да провери релефния печат. Но след миг-два сбърчи нос и подсмръкна.

— Карамфил… — Плъзна пръст по восъчния печат и добави: — Имате влиятелни приятели.

Нави на руло документите на кораба, пъхна ги в калъф от промазан плат, стегна вървите в края и сериозно връчи всичко на Талия.

— Желая ви сполука.

Талия отиде да си вземе раницата от странноприемницата. Искаше й се да тича, но не биваше да привлича внимание. Появи се на кея по тъмно. Собственикът на лодката разпери ръце с дланите на горе.

— Късно е вече. Плитчините тук са много опасни. Не смея да минавам покрай тях през нощта.

— Сделката се отменя! — избълва тя бясно.

А бандата на Черт може би вече плаваше покрай брега…

Върна се в странноприемницата, но не завари Пендер. Какво да прави? Мендарк в никакъв случай не беше безпомощен, но ако цяла шайка отрепки го нападнеше изневиделица, някой сполучлив удар можеше да му види сметката като на всеки друг. Немислимо беше да се добере до бивака преди утрото, ако ще да ходи неспирно.

Най-сетне влезе и Пендер. Тя му предаде документите на кораба и обясни останалото.

— Е, Черт си е мърляч. Не ми се вярва да е успял да ги подкара натам още днес.

— Но сутринта…

— Ами да почакаме дотогава, нали така! Може пък времето да се обърне и да ги спре. Тук често се случва.

През нощта се разрази буря със свирепи ветрове и проливен дъжд. Талия беше на пристанището още със зората, но там никой не се мяркаше, а морето си бушуваше както преди. Тъкмо понечи да се обърне и с ъгълчето на окото долови предпазливо движение в другия край на кея. Нахлупи качулката и тръгна безгрижно натам. След петдесетина крачки се скри от дъжда до рибарска лодка, изтеглена на сушата за поправка. По остърганата част от корпуса нямаше миди.

А човекът, когото реши да наблюдава, също се свираше между две лодки и се взираше в трета малко по-нататък. Неколцина мъже я подготвяха за отплаване. Пред очите й платното се издигна на тласъци и малкият съд се отдалечи тромаво от пристана.

Лодката пак кривна към брега, плъзна се недалеч от нея. Космат звероподобен мъжага се развика и зашлеви кормчията. Лодката свърна рязко навътре в морето. Талия зърна съвсем ясно Черт, който опъваше някакво въже. След малко шайката се скри в мъглата и дъжда.