Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Не е ли каквото ни трябва?

— Разправят, че е великолепен кораб, но не си струва, защото ще загазим.

— Ще го огледам в седем сутринта.

— Потърси си и капитан, и екипаж — нелюбезно отсече Пендер.

— Просто ела с мен да го видиш.

— И да промениш името, няма да се отървеш от лошата му слава. Във всяко пристанище, където спрете, ще ви тормозят, ще ви претърсват, ще ви бавят, дори може да ви затворят за седмица-две в тъмницата, ей така — да ви покажат колко им е неприятно, че сте на този кораб.

— Значи никъде няма да спираме, а ще плаваме чак до Зайл.

Пендер изви очи към тавана в безмълвно „що за слабоумие“. Колкото и да спориха, той не отстъпи.

— Щом е така, не получаваш остатъка от уговореното — студено напомни Талия и му обърна гръб.

Тази нощ спа зле.

Вятърът още носеше дъжд сутринта, докато тя вървеше към пристанището. „Черният опал“ бе вързан за стар кей зад митницата. Корабът беше боядисан в черно, със сини, червени и златни кантове. Красив съд, дълъг седем-осем разтега. Талия получи разрешение от началничката на пристанището и се качи на борда. Тогава се появи и Пендер, изчервен и задъхан. Талия му махна да дойде при нея.

— Щом бездруго бъхтах пеша чак дотук, защо да не погледна — оправда се той.

Тя реши да не се заяжда. Пендер провери всичко по „Черния опал“ много старателно, макар и с голямо нежелание. Когато пак стъпиха на кея в проливния дъжд, Талия позна по изражението му, че корабът е превъзходен.

Влезе повторно при началничката на пристанището — дребничка мургава жена със стегната на тила коса.

— Цената е шестстотин златни тела — каза тя, отвори някаква счетоводна книга, но я затвори, без да погледне. — Определена е от митницата и нямам пълномощия да се пазаря. Цената е справедлива при тази слава на кораба, иначе щеше да е двойно по-висока. Проявявате ли интерес? Редно е да ви предупредя, че и пратеникът на Игър вече подпитваше за този кораб.

— Само подпитваше ли?

— Може би не му е позволено да харчи толкова много пари. Но след няколко дни… Кой знае.

— Кога можете да съставите документите?

— Следобед ще бъдат готови за подписване и подпечатване.

Талия й благодари и излезе. Пендер седеше намръщен на верандата отпред и зяпаше дъжда.

— Не искаш ли ти да го купиш?

— Не, въпреки че е чудесен кораб. Щеше да струва поне хиляда, само да не носеше това име. Бездруго ще ми бъде трудно да започна всичко отначало, не ми трябва и такова бреме. Впрочем нямам и парите.

— Е, аз ти предлагам отстъпка. Мендарк ще купи кораба, а ти ще си капитан, докато пристигнем в Зайл. Ако дотогава се убедим, че „Черният опал“ носи големи неприятности, ще се отървем от него, ако ще и на загуба… за сметка на Мендарк.

— А моите пари?

— Редно е да вземеш по-малко, щом корабът не е твой. Но ти поработи усърдно за нас, а и вече загуби една лодка. Склонна съм да вземеш всичко, което уговорихме. Е, съгласен ли си?

Той й протегна ръка с видимо облекчение.

— „Черният опал“ обаче ще ни навлече беди.

— Хайде да приключваме. — Влязоха и Талия заяви: — Купувам го.

— Името? — попита жената.

— Аа… Кое име? На кораба ли?

— Чие име да впишем в документите? За себе си ли го купувате или за друг? Ако собственикът ще е друг, задължително е да представите пълномощно. И не забравяйте, че наказанията за лъжесвидетелстване тук са много сурови.

— На мое име — реши Талия. — Аз съм Джалис Безун, доскорошна жителка на Туркад.

— Имате ли документи?

— Да, в странноприемницата.

— Донесете ги за прехвърлянето на кораба.

— Разбира се.

Талия за малко не си глътна езика — предстоеше й да фалшифицира документи.

Плати шестстотин тела. Пендер се озърташе небрежно да провери колко монети остават в голямата кесия. Талия получи великолепно украсена разписка с внушителен печат.

— Тъй… — промълви тя, докато слизаха по стъпалата пред входа. — Замажи онова име. Наречи кораба… да, наречи го „Хлапето“. Да е по-нормално. Купи достатъчно боя да го пребоядисаме целия по пътя. От колко време имаш нужда да набавиш всички припаси?

— За да ни стигнат до Зайл ли?

— Да.

— Ами те са ошушкали всичко: инструменти, въжета, запаси, каквото се сетиш. И виж ги тия платна — протрити до дупка! Значи ще набавям нещата до утре вечер, и то ако имам късмет.

Талия сви устни.

— Толкова дълго ли? Мендарк бездруго се гризе от тревоги. Добре де, утре. Нека сме готови за отплаване, когато притъмнее.

Вървяха обратно към странноприемницата и изведнъж зърнаха позната фигура, която тъкмо завиваше в пресечка. Нямаше как да сбъркат якото ниско тяло и моряшката походка.