Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Мендарк дойде да погледне.

— Това не е добре. Трябваше да се погрижа за раните ти снощи. Дано не се възпалят повече…

Талия и Пендер изминаха немалко разстояние, макар да вървяха по стръмни и разкаляни пътеки. Лодкарят често мрънкаше за пришките по ходилата си и колко глупаво било човек да тъпче земята, когато може да плава. Тя понасяше с примирено добродушие словоизлиянията му.

По средата на предобеда спряха за малко да си отдъхнат и да пийнат вода. Колкото и да беше студено, Пендер се обливаше в пот.

— Когато се доберем до града, до мен ще върви стройно и жилаво твое подобие — засмя се Талия.

Този ден беше в добро настроение въпреки болките в главата и бедрото.

— Ще си наваксам — промърмори той. — В Ганпорт има къде да преяде човек.

— Познаваш ли града?

Пендер се изсмя рязко.

— Не си ли чувала?

— Какво да съм чувала?

— Някога имах свой малък кораб, превозвах товари по всички брегове на морето. А понякога и надалеч, през безбрежния океан чак до Фаранда, дори до Мъгливото море. Мнозина ме намразиха, повечето бяха от тукашната гилдия и от онази в Туркад. Не искаха други да им отнемат от печалбите, нали така! Имах си всички решителни и документи, но за мен все оставаха товарите, дето никой друг не ги ще — вонящи кожи, веднъж и трупове, отровен живак, сярна киселина… Не забогатях, но поне оцелявах!

Пендер млъкна, докато минат по мост, състоящ се от една-единствена дъска над буен поток. Дъската се огъваше коварно, сякаш се опитваше да ги хвърли във водата.

— Справях се умело, исках по-малко пари, понякога ми се падаха и свестни стоки — вълна или масло. А веднъж превозвах и подправки.

Пак поеха нагоре по стръмнина между проскубани ели. Дебелакът дишаше тежко, едва газеше в калта. Щом излязоха на билото, той се тръшна на един дялан камък и пак се оплака:

— Болят ме краката.

Свали ботушите, за да разтрие ходилата си.

Талия се огледа. Наоколо бяха пръснати още късове обработен камък, зад тях се виждаше паднала колона. Останки от крайпътен храм или заслон, построен във времена на по-голямо благоденствие.

— Омотай си краката с плат, иначе скоро няма да можеш да стъпиш — посъветва го тя. — А и защо да не обядваме по-рано? Ей сега ще извадя храна.

Талия наряза хляб, сложи парчета подлютено месо и сирене, намаза отгоре горчица и му подаде едната филия.

— Същото като вчера…

Пендер погълна всичко на няколко огромни хапки и не му стигна. Талия бутна в ръцете му целия самун.

— Бях в Ганпорт — продължи той — да натоваря бъчви с масло от кораб, дето трябваше да остане в дока за ремонт на руля. И стоката беше за най-добрия ми клиент. Отидох в кръчма вечерта да отпразнувам, ама когато се върнах на кея, пазачите ги нямаше никакви, а корабът ми… целият в пламъци. Изгоря за минути. Знаех си, че ония от гилдията ме прецакаха, но нищичко не можех да направя. А собственикът на товара дойде да ме търси. Плюх си на петите и оттогава не съм се връщал. Накрая се сврях да греба по Гар в оная воняща дупка Нарн. И пак за мен оставаше каквото друг не искаше. Но дотук беше! Всичко ще направя, за да се сдобия с нов кораб. Всичко! — зарече се той с натъпкана уста.

Не разговаряха много по пътя следобед и по здрач стигнаха до брега на по-широка река — това беше Гонел. Намериха лодкар да ги превози. От другата страна пътеката продължаваше по течението. Вървяха още няколко часа до Ганпорт.

Когато се помъкнаха уморени по осветените с фенери улици, Талия умуваше как да постъпи. Мендарк хем я помоли да държи Пендер под око, хем не искаше лодкарят да научи кой е посредникът им в града.

— Защо не отидеш да огледаш на пристанището? — предложи тя накрая. — И аз ще поразпитам тук-там. Хайде да се срещнем по-късно да хапнем. Коя кръчма предпочиташ?

„Четирите риби“, западнало ханче, беше точно срещу тях, а наблизо се виждаше входът на още по-невзрачния „Ганел“.

— Не и в тия — поклати глава Пендер. — Тук се запиват хората от града. Моряк няма да им прекрачи прага. Храната не я бива, пък и късно вечерта изобщо не готвят. Ей там — посочи той — до пристанището. „Летящото бамунди“ беше най-приятното местенце преди време, и то отворено денем и нощем. Ако сме късметлии, ще се видим там след два часа.

Затътри се към брега с тромавата походка на моряк, Талия нахлузи качулката на главата си и тръгна да върши своята работа.

А в бивака следващият ден започна зле. Лилис се събуди от нечие пъшкане и стонове.

— Какво става?! — подскочи тя и се препъна в мрака.