Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Тя премълча. Нямаше желание да говори с него, боеше се да не я оплете хитро с думите си. Но цял живот бе свикнала да се подчинява, затова зяпаше в краката си и го слушаше. Предпочиташе да слезе до вира между скалите, да се изкъпе и да изпере дрехите, които носеше от няколко дни. И все й се привиждаше черният димящ пръст върху дънера, не можеше да забрави страданието изписано по лицето на Осейон, който се държеше толкова мило с нея…

Усети че е минало немалко време.

— Трябва да се измия.

Мендарк не каза нищо.

Взе си раницата и слезе боса по склона. Когато се върна, Осейон стоеше върху висока издатина и наблюдаваше морето. Двата сандъка бяха отворени, а Мендарк се провираше задъхан между дърветата с тежка кожена торба във всяка ръка. Отиде да му помогне.

— Няма нужда! — озъби се той. — Сам ще се оправя.

Лилис сви рамене. Златото си беше негово. Надникна в сандъците — единият вече бе празен, в другия оставаха три торби на дъното. Просна дрехите си на храст и пак седна до огъня.

Предишната вечер Талия чакаше в „Летящото бамунди“, но Пендер не се вясна. Тя не се обезпокои излишно. Засити се с голяма порция бамунди на скара, подправено със скъп пипер и сок от зелен лимон, изпи половин паница поносимо бяло вино и си отспа. Когато се събуди, не я болеше главата. Долу завари Пендер посърнал и с кръвясали очи от нощта, прекарана из кръчмите. Тъпчеше се изобилно на закуска.

— Говорих с посредника на Мендарк — каза му тя тихо. — Ще ме потърси, ако чуе за някоя лодка. Само че трябва да сме изключително предпазливи. Игър има много шпиони и един от корабите му се е отбил за малко вечерта на онзи ден.

— И аз чух. Но тук не го обичат, пък и си мисля, че нашето злато струва повече от неговите обещания или заплахи. Видях разни дървении, които може би са за продан, макар и прескъпо.

— Колко скъпо?

— За стотици тели!

— Я ми ги опиши.

— Първият е рибарско корабче, големичко, но пък твърде старо. Познавам капитана. Преди месец-два бъчва му смазала крака при товаренето. Вече не му е по силите да плава, а синът и дъщерите му не искат и да чуят за морето. Още преди войната търсел на кого да продаде кораба, обаче е алчен.

— Колко?

— Седемстотин. Прекалява за толкова похабено корито, дори в тези времена.

— А другият?

— Вторият е стар търговски съд като онзи, който имах преди, но е по-солиден. Вярно, бавничък е, затова пък здраво построен. Може да плава навсякъде, дори до Крандор.

Очите на Пендер блеснаха.

— Защо го продават?

— Убили собственика в Туркад, още щом започнала войната. Семейството е принудено да продава.

— Хм… Харесва ти, а?

— Да, но цената е огромна — деветстотин и петдесет.

Талия си потърка брадичката. Ганпорт не беше като Туркад, но Пендер въпреки това се мъчеше да одере кожата на Мендарк.

— Искат много пари, а са бавни. И двата не са каквото ни е нужно. Други няма ли?

— За останалите хич не ми се мисли.

Тя се отказа да го разпитва и прекара деня в странноприемницата, за да не се набива на очи. Излезе навън за малко, но си послужи с дребна илюзия — изглеждаше по-възрастна, ниска и грозновата.

Вечерта при нея дойде посредникът на Мендарк — висок жилав мъж с набола по бузите черна брада и космати ръце. Носеше дълга тъмнокафява роба, стегната на кръста с кожен колан.

— Намерих нещо, което ще ви свърши работа, ако се престрашите. — Говореше съвсем тихо, наведе се над масата и в устата му блесна златен зъб. — Кораб на контрабандисти, майсторски изработен, просторен и бърз. И цената си я бива, съвсем поносима е.

— А какво не е наред тогава?

— Превозвали са с него незаконно разни… масла и билки. Забранени неща. Капитанът и екипажът бяха екзекутирани, собственикът — изгонен от гилдията, а началникът на митницата конфискува кораба. Името на този съд е в черните списъци на пристанищата навсякъде в Мелдорин, че и в по-далечни места. На времето направо са щели да го изгорят.

— Да чудесно ни подхожда.

— Ще си имате неприятности навсякъде. Ще ви бавят, ще увъртат, ще ви разпитват до полуда.

— Само да ни пренесе до Зайл, другото не ме интересува. Кой го продава?

— Началничката на пристанището от името на митницата.

— Значи ще напишат нови документи на кораба, за да си имаме по-малко неприятности. Кога мога да го огледам?

— Сутринта. Иди в канцеларията на пристанището.

Когато Пендер се върна и чу новината, никак не се зарадва.

— „Черният опал“! Всичко знам за него. Недей!