Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Илюзията се стопи. Втората галера зави, за да избегне участта на първата, но също се блъсна в подводните скали, които откъртиха кила. Наклони се и потъна за секунди. Гребците в третата я завъртяха в последния момент, напънаха да я изтласкат обратно, но вятърът и течението я хвърлиха странично в Процепа. Носът се удари в скалната стена, а кърмата — в подводните камъни. Корабът се разроши на две половини и изчезна под вълните. Виждаха весло, кръжащо във водовъртежа, докато ръбът на канарата не го скри от погледите им.

— Ето я пролуката! — изкрещя Пендер.

Тук бе преминавал с вехтата си лодчица като момче. Вълната ги издигаше все по-нагоре, после се спуснаха. Външният риф сякаш се протягаше от водата към тях. Лодкарят донагласи руля и въжетата, но след миг изръмжа:

— Аа, не!…

Огромна, ревяща и разпенена вълна напираше покрай рифа, щеше да ги поеме и разтроши на трески в камъните. Пендер рязко дръпна въжетата, отне още малко от напора на вятъра и пак помръдна руля. Морето като че ги засмукваше, назъбените скали оставаха назад и от двете им страни, лодката отново се надигна с вълната и преодоля пролуката…

Късметът ги изостави накрая. Килът удари рифа и всички се натръшкаха на дъното. Пронизително заскрибуцаха дъски, лодката се завъртя към разбиващата се вълна. Гейзер от пяна и капки изригна над носа. За миг им се стори, че вълната ще ги смачка и запрати на дъното, после носът отскочи толкова стремително нагоре, че зъбите им изтракаха, а вятърът откъсна и завлече нанякъде платното. Лодката се плъзна по укротената вълна, разклати се и стигна до подветрената страна на Рунтавия камък.

Пендер опъна друго, малко платно и лодката пое на север. Всички яростно изгребваха, за да оцелеят.

— Не сме се избавили — каза им лодкарят, когато водата вътре понамаля и успяха да подредят разпръснатия си багаж. — Като гледам, останахме без парче от кила, макар че в последния миг се вдигнахме и запазихме руля. Черт, дръж руля. Трябва да видя колко е пропукано. Ей ти, ела насам!

Безименният моряк, към когото Пендер се обръщаше само с „Ей, ти!“, се наведе над цепнатината. Той беше необикновено грозен и едноок, а от ухото му откъм празната очна кухина бе останало само парченце. Често се смееше и се виждаха жълтите му зъби колкото нокти. Но не говореше — бяха му отрязали езика.

— Зле са се разместили — прецени Пендер и се изправи. — Насред морето не може да се направи кой знае какво. Но другата дупка ще запуша. Ей, ти, я натисни тук с тоя голям уродлив крак! Вече ще я наричаме „Сакатата гъска“, нали така!

Той се зае да поправя повредата с инструментите и гърнето с катран, след половин час бе позакърпил дупката. Щом се отдалечиха от Рунтавия камък, вече не бяха на завет и вятърът отново ги понесе. Пендер си избърса ръцете и седна на кърмата.

— Няма да я бъде — обяви той. — Трябва да си намерим друга лодка, и то съвсем скоро. За ваша сметка, то се знае.

— Разбира се — потвърди Мендарк, твърде разтреперан, за да спори. — Къде смяташ да търсим?

— Най-лесно ще намерим в Ганпорт, е дотам са четиридесет левги. Може и цял ден да се тътрим, щом „Гъската“ стана толкова тромава, ако ще и вятърът да не стихне. Лошото е, че не ми се вярва лодката да издържи цял ден.

— Но какво се повреди? — попита Лилис.

— Твърде често и твърде силно се блъскахме. А с всяка нова вълна… ей като тая… дъските се разместват още малко. Горката стара „Гъска“ се разпада, моето момиче.

— Значи нищо чудно накрая да се спасяваме с плуване — подхвърли Осейон.

— Но без да загазим като онези зад нас — вметна Талия. — В галерата имаше десетки моряци.

— Всички ли се удавиха? — промълви Лилис.

— Едва ли — подсмихна се Пендер. — Онези, които течението е отнесло в лагуната… поне повечето лесно са се покатерили по скалната основа. А и скоро ще им се притекат на помощ. Я вижте как святка фарът!

— Пращат съобщения на Игър — намеси се Мендарк. — Не сме в безопасност.

— Никак дори — съгласи се лодкарят, — но спечелихме няколко часа.

— Добре, ще ми се да поспя, ако може малко да си починем от изгребването — призна Талия. — Снощи не съм мигнала.

— Стига един да изгребва — съгласи се Пендер. — И предпочитам да сложа засега по-голямо платно. Нека поне онези във фара си мислят, че всичко ни е наред.

Резервното платно беше горе-долу колкото отнесеното от вятъра. Лодката веднага ускори, макар да се кандилкаше тромаво, сякаш нещо я дърпаше назад. Над белите гребени на вълните не се виждаха други кораби. От юг пак повя студ и донесе лапавица. Накрая мигащият фар избледня в дъжда. Пендер отново смени платното.