Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Много — призна Талия и изтри две-три сълзи от бузата си. — Но след малко ще се оправя.

Пак се заизкачваха по вълна. Горе вятърът ги блъсна с такава сила, че раниците изпопадаха на дъното в плискащата се вода.

— Влиза повече! — кресна Черт, докато преподреждаха багажа. — Почти не смогвам.

— Талия, отивай при него и изгребвай! Осейон, изливай и ти колкото можеш с това. — Пендер му подхвърли черпака. — Лилис, под скамейката има гърне. Мендарк, ти какво умееш? Някаква гъста мъглица ще ни дойде много добре сега, нали така!

— В такъв вятър никой не може да го направи — възрази Мендарк унило. — Колко ни остава до морето?

— Горе-долу цяла левга. Далечно е, нали така! Е, не можеш ли да ги пръснеш на парчета с пламъци от пръстите си или да извадиш някое чудовище от дълбините, за да ги потроши с опашката си? Все някоя от клюките за тебе трябва да е вярна!

— За да извадя чудовище, трябва да има някое наблизо. Как да го направя от рибка?

Пендер не се отказваше лесно.

— Слушал съм легенди за великите магьосници, които разпердушинвали кораби с един удар.

— Ами да, легенди — подчерта Мендарк. — Удар, но с какво? И Тайното изкуство се подчинява на законите, управляващи материята и енергията. Корабът е изработен хитроумно да устоява на жестоки бури, да плава по моретата. Как съзнанието да призове още по-могъщи стихии, как да ги оформи и насочи? За това имам нужда от глава колкото твоето морско чудовище. Изобщо не разбираш за какво говориш.

— А на какво си способен?

— Говоря ти за пределите на силите си — никой от нас няма такова могъщество, както човек не е способен да надбяга кон. Ако оня кораб имаше опасна слабост, да речем клин, който при разхлабване ще разпилее парчетата му… И ако аз знаех за клина, може би щях да го изтръгна, за да потопя кораба, колкото и страдания да ми струва това после. Нищо повече не мога да сторя. Иначе ние — майсторите на Тайното изкуство, отдавна да бяхме поробили всяко друго същество на Сантенар. Пък и за ума е много по-лесно да измисли гибелни оръжия, а за ръцете — да ги създават…

Лодката за миг се откъсна от водната повърхност и се стовари в браздата между вълните. Мендарк се просна на дъното, върна се на скамейката и си избърса лицето.

— Добре де, ами бълването на огън? Сигурно дори ти умееш да мяташ огън, хайде — изгори ги!

Мендарк отвърна присмехулно:

— Повечето чудеса на магията, за които си слушал с увиснало чене и опразнена от пиенето глава, са илюзия, привидност . Не са истински. А за да накараш истински неща да се движат, да се променят или да се чупят, е необходим истински труд, и то неимоверен. Да, мога да извлека огън изпод ноктите си, но няма да подпали мокро дърво. Ех, да носеха буре с мазут на борда… щеше да видиш такова зарево, че да освети цял Туркад.

Мендарк се загледа печално към преследвачите.

— Шарлатанин и мошеник! — изсумтя под носа си Пендер. — Открай време си знаех.

— Имам нужда от нещо, с което да работя — омърлуши се Мендарк. — Пък и корабите са на твърде голямо разстояние от нас. Трябва да ги виждам, да ги познавам , преди да направя каквото и да било. Талия може би ще успее да ги обърка, тя е по-умела в илюзиите.

— Тогава се омитай на носа и изгребвай! — ревна му Пендер и щом Мендарк се заклатушка напред, добави: — Сипаничаво копеле на муле и пръч, безполезен си като оня Лиан от Чантед! Талия, при мен!

Осейон изливаше яростно вода през борда с черпака си, но белите му зъби лъснаха на тъмното лице, когато Талия го подмина лазешком. И тя беше слисана, че на лодкаря му се размина въпреки почти безнадеждното им положение. Лилис впи в него огнен поглед, вбесена от обидата към приятеля й Лиан, Пендер обаче и не подозираше колко е съгрешил в нейните очи.

— Какво да сторя? — попита Талия, вкопчила се несигурно в планшира.

Главата й пак кървеше. Лилис престана да изгребва, за да изтрие кръвта с ръка.

— Всяко нещо, което ще ни скрие или ще ги заблуди, ако ще и за две-три минути — обясни Пендер. — Твърде бързо ни доближават. Очаквах вълните тук да ги забавят повече.

— Лилис! Ела тук и ме задържай права.

Талия се изопна и се помъчи да направи нещо с пръсти. Кръстосана вълна завъртя лодката по спирала и двете рухнаха на дъното.

— Няма ли да успееш, ако седиш? — почуди се лодкарят.

— Задължително е да са ми пред очите.

— Щом е тъй, недей. Не искам да паднеш във водата.

Напредваха мъчително по още по-високи, но поне по-редки вълни към Двата носа.