Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Осейон му подаде пълен черпак. Лодкарят грижливо обърна главата й настрана и полека изми лицето й с дебелите си пръсти. Сложи я да седне и доближи фенера към нея.

Щом се махна кървавата маска, не личеше да е пострадала чак толкова. Носът й беше подут, костта — може би спукана, отокът отляво на главата й беше доста голям. Талия отвори очи и Лилис си отдъхна шумно.

— Уф… — изгъгна жената. — Какво стана?

— Почини си — настоя Пендер.

Мендарк й помогна да се премести на носа върху сгънато платно. Лодкарят се обърна към Осейон, който търпеливо седеше встрани и разглеждаше ранените си пръсти.

— Ей, как ти е името? — попита лодкарят момичето.

— Лилис.

— Слушай, Лилис, напълни черпака с вода от онази бъчва… Канелката е ей там… А така. Измий му ръцете и махни мръсотията от раните. Можеш ли?

Момичето се боеше от Осейон, толкова едър и привидно свиреп, пък и голите му ръце бяха покрити чак до раменете с татуирани племенни знаци.

— Да — изписука с тих гласец и се зае да му помогне, но все поглеждаше през рамо към Талия.

Пръстите бяха нарязани до костта от мидите по пристана, но не и счупени. Скоро ги намаза с мехлем и ги превърза. Погрижи се и за срязаното чело на Мендарк.

— Да видим сега колко е повредена нашата „Гъска“ — промърмори Пендер. — Ей! — кресна на екипажа. — Изтеглете я до онази подпора за да огледам отдолу.

Вързаха се с въже за дървената колона и го опънаха така, че разкривените дъски на лодката да останат над водата. Пендер се съблече по мърляво бельо и се гмурна. Разгледа старателно следите от удара. Лилис надничаше през борда и се чудеше на огромния му белезникав търбух и дебелите бутове.

Малко под планшира лодката беше нацепена, под ватерлинията корпусът оставаше непокътнат, но имаше изметнати дъски и дори в спокойната вода под кея вътре се процеждаха струйки. Пендер се намръщи.

— Черт! Дай ми парче платно, ей толкова голямо — показа му с ръце.

Докато морякът изреже парчето, лодкарят се зае да намести дъските с чук и длето. Мендарк ту ставаше, ту пак сядаше, взираше се във всички посоки и се гризеше отвътре за загубеното време. Накрая намазаха платното с катран и го заковаха отвън, запълниха с катран процепите и отвътре. Развиделяваше се въпреки мъглата.

— Ще издържи до някое време — прецени Пендер и се почеса по наболата брада. — Но ще е доста рисковано в открито море при тези вълни…

— Да тръгваме! — настоя Мендарк уплашено. — С всяка минута опасността нараства.

— Тогава да не се бавим повече. Вие там, на носа! — подвикна лодкарят. — Изгребвайте водата с това.

Хвърли им дървена кофа.

Но тъкмо се приготвиха да потеглят, и над стълбата, по която се качи Беренет, застана висок силует.

— Не мърдайте оттам! — заповяда Тилан със странно приглушен глас.

Мендарк се надигна. Бившите му войници сега стояха зад Тилан, въоръжени с копия. Още някой, може би Беренет, се спотайваше в сенките.

— Ей, ти, дебелако! — извика Тилан. — Докарай лодката при стълбата.

Пендер се вторачи в него, но не изпълни нареждането. Стражниците се приготвиха да хвърлят копията.

— Не се намесвай — предупреди Мендарк, — иначе ще превърна мозъка ти в същото желе, каквото беше след заклинанието на Тенсор.

Тилан разпери ръце.

— Хайде да се държим разумно. Искам само лодката и златото. Ти си скрил предостатъчно пари на други места.

Мендарк потърси с поглед помощ от Талия, но тя беше толкова замаяна, че трудно проумяваше какво става.

— Искаш да видиш и мен мъртъв — допълни Мендарк.

Пендер стоеше точно зад него и прошепна нещо в ухото му. Мендарк трепна.

— По-бързо! — подкани ги Тилан. — Или ще пронижа с копне това хлапе.

— Не ми е никаква! — троснато отвърна Мендарк.

Лилис се смръзна.

— Мини зад мен — каза й Осейон и момичето охотно са скри, надничайки между ръката и тялото му.

— Гребете натам — нареди Пендер на моряците.

— Не пипайте веслата… — възрази Мендарк, но лодката вече доближаваше стълбата.

Щом докосна пристана, Черт са хвана за дъските, а Тилан се спусна колебливо по проядената стълба.

— Черт, вържи въже за стълбата — тихо поръча Пендер. — А ти, мъжаго, хващай веслата и се приготви да гребеш като побеснял.

Осейон седна на дъската и стисна дръжките на веслата с превързаните си пръсти.

— Оставете сандъците — заповяда Тилан и неспокойно погледна към горния край на стълбата.

— Какво има? — заяде се Мендарк. — Изсули се дотук без разрешение от хлуните ли? По-скоро ще хвърля златото в морето, отколкото да ти го дам доброволно.