Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Единият задърпа въжето, вързано от Беренет — помисли, че само се е закачило някъде, — но то не поддаваше. Изведнъж положението стана твърде опасно. Зададе се огромна вълна, водната повърхност пред нея хлътна надолу, въжето издърпа кърмата нагоре а носът увисна. Дори Лилис се досети, че вълната ще ги погълне или ще я сплеска в пристана.

Пендер замахна с нож, но грамадата наистина ги запрати в малкия пристан. Някой писна. В скрибуцането и пращенето на дървения изглеждаше, че потъването е неминуемо. Макар и залята, лодката се завъртя и отскочи към по-спокойната вода под кея. Мачтата чегърташе по гредите на долната площадка.

Моряците прибраха веслата и избутаха пострадалия съд още по-навътре, отблъсквайки се от подпорите. Изгребаха водата, а Пендер спокойно запали фенер, пристъпи към средата и сграбчи Беренет за ревера на куртката.

— Некадърен глупако! — извика в лицето му и го разтърси. — За малко да погубиш всички ни.

Беренет се опита да го отблъсне и хубавата дреха се разпори.

— Проклет да си, ще си платиш за това!

— Не, ти ще си платиш! Виж какво направи на новата ми лодка!

— Ха, това било лодка! — изсмя се Беренет. — С нея не можеш да прекосиш и вана.

Пендер бе свикнал да слуша обиди, но много се гордееше с придобивката си.

— Ами да, баластът й тежи! — изрева той и ловко събори Беренет зад борда.

— Какви ги вършиш, по дяволите?! — кресна Мендарк.

Беренет изчезна в мазната наглед вода, после изскочи с псувни и пръхтене.

— Що за смотаняк — изфуча Пендер. — Няма да го взема. Плувай към стълбата! — извика той на жертвата си.

Беренет се изтласка във водата към най-близката подпора.

Мендарк се изпречи пред лодкаря. На челото му кървеше дълга дълбока драскотина.

— Ще плавате ли до Зайл, или ще ходите ? — смразяващо го попита Пендер.

— Ще съжаляваш за това! — изграчи Беренет, пропълзял по гнила дъсчена стълба.

— Прибери го в лодката! — кипна Мендарк.

— По-скоро ще пукна! — сопна се лодкарят, без да извърне поглед.

— Или всички тръгваме, или никой — заяви Мендарк, но гласът му трепна.

— Щом така предпочитате… Ще ви върна остатъка от аванса, то се знае. Черт, дай ми заключеното ковчеже.

— Все пак — заговори по-тихо Мендарк — не може ли да се споразумеем?

— Аз решавам кой да пътува в моята лодка. Няма да го взема.

Мендарк изтри кръвта от очите си. Лодкарят се инатеше, но той не беше готов да настоява, особено заради човек, когото подозираше в предателство.

— Доближи стълбата — помоли Мендарк.

Хвана се за кея и още повече снижи глас. След малко Беренет го блъсна и се развика:

— Хения те предаде, глупако! Няма да ти простя това оскърбление.

Мендарк се вцепени.

— Хения?! А защо ми казваш чак сега?

— Не бях сигурен, докато тя не се отдели от нас, а после беше все едно. За разлика от някои аз не обвинявам без доказателства!

Мендарк се озърна свирепо към Талия, но тя лежеше по гръб и от носа й шуртеше кръв. Пак понечи да се качи по стъпалата и да подхване увещанията си. Беренет го бутна надолу с ботуш.

— Твърде късно е, Мендарк! Служих ти вярно, а ти съдеше за мен по клюки, и то от нейната уста! — Той плю към Талия. — Ще сторя всичко по силите си, за да те смачкам веднъж завинаги.

Издърпа се нагоре по стълбата толкова озверял, че изражението му можеше да вкисне мляко.

Мендарк скочи унило в лодката. С размазаната по бузата кръв приличаше на някой дивак, приготвил се за война.

— Дано си струваш парите — рече неприязнено на Пендер.

— Струвам си — отсече лодкарят не по-приветливо. — Я сядай! Ей Черт, подредете багажа.

По-ниският от двамата моряци — късокрак мъж с изпъкващи под елека мускули, даде някакви знаци с пръсти на другия. Наместиха както трябва сандъците и раниците. Пътниците се събраха под навеса при носа. Три пръста на Осейон бяха порязани и смазани между греда на пристана и борда на лодката. Талия явно беше зашеметена, до слепоочието й се издуваше цицина и цялото й лице беше окървавено. Лилис само си бе натъртила брадичката при падането.

Мендарк непохватно повдигна Талия, главата й се отметна назад и гърлото й заклокочи. Лилис се въртеше безпомощно около тях и лееше сълзи — помисли, че приятелката й умира.

— Задавила се е, глупако!

Пендер безцеремонно избута Мендарк и дръпна Талия към себе си. Тялото й се опря на колене, а лодкарят бръкна в устата й да издърпа езика напред. Тя се разкашля и изхрачи кръв на дъното.

— Вода! — извика Пендер.