Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Беренет топна в масло точилото и пак го плъзна по острието на меча си. Чакането изопваше нервите им докрай, хлуните се държаха толкова враждебно, че Мендарк очакваше да ги предадат всеки миг. Вече няколко дни домакините не разрешаваха на никого от бегълците да напуска задушната стаичка. Мендарк се стряскаше от всяко скрибуцане на кея, от всяка стъпка пред вратата.

— Ами ако Пендер не дойде? — промърмори той, подръпвайки кичур от косата си. — Ами ако е клопка?

— Тогава ще отнесем със себе си в отвъдното мнозина от тях — отвърна Беренет.

Наперен както винаги, той като че понасяше невъзмутимо окаяните условия, само неспирно остреше меча си.

— Няма ли най-сетне да прибереш проклетото желязо в ножницата! — не издържа Талия.

Беренет я изгледа косо изпод черните си вежди и застърга с камъка по другата страна на острието.

В ранното утро на третия ден след срещата на Талия с Пендар вратата се отвори със замах и шестима намусени хлуни им заповядаха да излязат. Тръгнаха по лабиринта от проходи на кея.

— Къде ни водят? — прошепна Лилис.

— Към лодката, надявам се — успокоя я Талия, макар да подозираше, че вървят към смъртта си.

Най-после стигнаха до края на кея откъм морето, където вятърът брулеше с вой лицата им. Небето тъкмо избледняваше.

— Слизайте! — заповяда един от хлуните.

Далеч под тях вълните блъскаха с грохот подпорите.

Лилис надникна над ръба. Стълба, която не вдъхваше доверие, се спускаше отвесно няколко етажа до миниатюрен пристан.

— Размърдайте се! Лодката ви идва!

Мендарк се огледа, но никъде не зърна лодка между разпенените гребени на вълните. А в сумрака наоколо се събра цяла тълпа хлуни и копията в ръцете им приличаха на гора. Той се поклони на старшия и протегна ръка, но онзи го отблъсна. Изражението му беше по-мрачно и от бурното море.

В този момент иззад далечния край на кея се показа галера. Всички се притаиха в сенките, докато бойният кораб отмине. „Предали са ни“ — мярна се в ума на Талия и тя се взря в Мендарк, който обаче явно бе претръпнал.

— Тази стълбичка ми се вижда съмнителна — подхвърли Талия. — Аз ще я пробвам.

Спусна се предпазливо, наметалото й плющеше на вятъра и се усукваше. Момичето веднага тръгна надолу след нея. Щом стъпиха на дъските, огромна вълна се разби в пристана и бутна Лилис към ръба. Талия се пресегна и я сграбчи, задържа се, като обви с крак последното стъпало. Двете хванаха стълбата, за да я крепят, докато слязат останалите.

А лодка нямаше. Талия беше убедена, че Пендер е взел парите и е хукнал да ги издаде.

Зад тях подпорите се редяха като колони на храм. Откъм морето дори най-долният етаж беше високо над водата. Смразяващ южен вятър носеше суграшица и скимтеше между дебелите дървени стълбове, лепеше по тях зърнеста ледена покривка. Духаше непрестанно от няколко дни и вдигаше вълни, стигащи до мачтите на по-малките съдове.

Втора галера се мярна смътно и пак се скри в мъглата.

— Преметнал ни е — заяви Беренет и изтри водните капки от лицето си.

Мустаците му провисваха, от тях се стичаха струйки.

За разлика от другите Лилис не се поддаде на тревогата. Имаше си нови ботуши и топли дрехи, беше сита — а това бе много повече, отколкото дори мечтаеше да има през последните седем години. Утрешният ден беше далеч, за какво да се безпокои?

От мътилката се показа овехтяла лодка с малко нелеп вид.

— Това ли е? — изуми се Мендарк.

Тази дървена черупка не впечатляваше с размери, мачтата й беше съвсем къса. Пендер стърчеше прав на кърмата и крещеше към пристана, но вятърът отнасяше думите му.

— В това ли ще плаваме до Зайл? — повтори втрещеният Мендарк.

Вдигна глава, но хлуните бяха насочили копията си към тях. Махна с ръка и останалите пристъпиха към края на пристана.

Лилис бездруго се страхуваше от лодки, а сега се уплаши безмерно. Вехторията доближи. Двамата гребци едва прибраха навреме веслата, преди единият й борд да се блъсне в пристана. В светлината на фенера момичето различи името, изписано на носа — „Танцуващата гъска“. Грубо издяланата фигура с оранжева човка над буквите вероятно изобразяваше тази птица.

Стоящият на носа хвърли въже, Осейон го хвана и го прокара зад подпора. Опъна въжето, полюшвайки се напред-назад, за да изравнява напрежението при движенията на лодката. Хвърлиха друго въже от кърмата. Беренет го омота около друга опора и стегна възел. Мендарк, Талия и Лилис слязоха в лодката. Беренет също скочи и нещо изхрущя в нахвърлените на дъното торби. Последен се прехвърли Осейон, моряците хванаха веслата и отблъснаха лодката.