Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Пътниците му се свиваха подгизнали и след отминалите вълнения още по-силно усещаха болежките си.

— Съжалявам, че не задържах илюзията по-дълго, но така ме цепеше главата… — обади се Талия.

— Нямаше нужда. Аз дори не се сетих, че веслата ще им попречат през протока. Знам обаче, че ти ни спаси от стрелите. За наше щастие май никой от моряците не си е играл в Процепа като малък.

Лилис се примъкна към приятелката си и се сгуши в нея.

— Знаех си, че ще се измъкнем — смънка тя отмаляла и заспа.

А Талия още в първите минути се убеди, че и този път няма да мигне. Струваше й се, че си е блъскала упорито главата в някой зид, с всяко сътресение на лодката се чувстваше още по-зле. Изтърпя незнайно колко часове, накрая се освободи от прегръдката на Лилис, зави я с платнището и стана. Останалите спяха, дори Мендарк.

— Кажи какво има да се върши — помоли тя Пендер, когото трудно различаваше на кърмата.

— Че какво друго, освен да плаваме и да ядем?

— Тогава хайде да ядем.

Разделиха си хляб, сирене и подправено с люта горчица месо, и пиха леко солена вода от бъчвата. По главите и раменете им се сипеше суграшица.

— Къде сме? — попита тя след малко.

Пендер се озърна към навъсеното небе.

— Май сме изминали около тридесет морски мили, тоест дванайсетина левги. Не е лошо за половин лодка, но има още много.

— Могат ли да ни догонят?

— С бърз кораб — да.

— Можем ли да направим нещо?

— Нищо. Но не ни ли настигнат, преди да притъмнее, ще предположат, че сме далеч напред. Откъде да знаят колко пострадахме.

— Няма да си облекчим положението, ако утре ни причакат някъде по маршрута — промърмори кисело Мендарк изпод платнището.

— Лодката пак се пълни — изсумтя Пендер. — Искам двама да изгребват водата — подвикна той към носа.

Туркадско море беше широко около тридесет левги, а те се движеха на една левга навътре. Пендер обърна към брега, докато вятърът не отслабна, после пак се насочи на север.

— Така по-лесно ще стигнем брега с плуване — сви рамене той, — а и на „Гъската“ засега й е по-леко.

— Я да излея малко вода — промълви Талия.

Имаше нужда да се разсее с нещо. Мъчеше я морска болест. Взе кофа и започна да изгребва водата с равномерни движения. И час по-късно отказа някой да я смени.

Времето минаваше, вятърът стихваше. Пендер се обнадежди достатъчно, за да сложи по-широко платно.

— Колко остава? — попита го Мендарк през нощта.

Сега изгребваха по трима, но всъщност само не позволяваха на водата на дъното да се покачва. През парцаливите облаци за малко надникваше луната.

— Като гледам, има още три левги. И на това не се надявах.

Но малко по-късно лодката се натъкна на нещо, разлюля се, килна се и видимо започна да се пълни с вода.

— Какво става?! — писна стреснато Лилис.

— Дънер — поклати глава Пендер. — Свършено е с „Гъската“. Ще се опитам да я изкарам на скалите.

Завиха към трудно различимия бряг, до който имаше стотина разтега. Скалист рид завършваше със стръмна издатина в морето.

— Не бе, глупаци, изгребвайте до края! — скара се той на пътниците, които награбиха багажа си. — Каква полза от тези боклуци, ако потънете заедно с тях?

Изхвърляха до изнемога водата, Осейон запуши с огромното си ходило най-голямата цепнатина, брегът полека се очертаваше пред очите им, мушнаха се мудно покрай късия нос в улея между два високи камъка и усетиха как килът остърга чакъла на дъното.

— Изнасяйте си нещата, по-скоро! — кресна Пендер, който се мъчеше да задържи лодката с опряно в камъните весло.

Тук беше сравнително закътано, но заради прибоя при скалите морето теглеше силно малкия съд навътре. Черт изскочи, хвана въжето на носа и заби пети в брега. Другите се наредиха върху хлъзгавия чакъл и пренесоха багажа на сушата. Скоро в лодката останаха само двата тежки сандъка.

— Как ще ги носите до Ганпорт? — усъмни се Пендер.

— А как ще се сдобием с лодка, ако не платим за нея цяло състояние? — сопна се Мендарк. — Ще ги вземем.

Някак затътриха и сандъците въпреки острите като бръснач миди по скалите, наместиха ги в подножието на рида. А Пендер грабна брадва и с няколко удара събори мачтата.

— Хайде сега бутнете! — нареди той и всички се напънаха.

Лодката бе заседнала, но следващата вълна я повдигна и бавно я изтегли с отдръпването си. Скоро дървената фигура на носа се скри под водата.

— Толкоз й било писано на „Танцуващата гъска“ — тъжно рече Пендер. — Имах я само три дни.