Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Дръж се по-почтително! — скастри я Зарет, отметна капака, извади една риба и я вдигна пред очите си. — Тези ли са най-вкусните бамунди, казваш?

— Ами… — Тес се почеса по брадичката. — Тия са по-средна класа. Най-хубавите са ей там. Фен! — посочи тя. — Донеси оная кошница.

Фен стовари кошницата върху ботушите на офицера и със същото движение затисна отново капака върху скривалището на Каран.

— Тъпако непохватен! — освирепя Зарет и го цапардоса с юмрук по ухото, но морякът не трепна.

Тес хващаше за опашките бамунди от новата кошница, вадеше ги и обясняваше подробно защо това е най-доброто качество.

— Стига! — кресна й офицерът накрая. — Имам си работа. Ще взема тези!

Пак напълниха кошницата с най-хубавата риба и я пратиха на другия кораб. Зарет се обърна и си избърса лицето. По челото му избиваха капки пот колкото грахчета.

— Та докъде стигнах? — смутено промърмори той.

— До ей оная кошница — услужливо показа Шанд встрани от скривалището.

— Не бе, дърт глупако, до оная — блъсна го Тес и посочи другаде.

Започнаха разгорещен спор, като никой не отстъпваше, затова пък обсипваше другия с все по-цветисти обиди.

— Млъкнете! — ревна Зарет, облян в пот. — Отворете и двете!

Отвориха кошниците, пресипаха скъпата риба и я изнесоха горе. Неочаквано офицерът се олюля, лицето му загуби цвят. На тила му под косата се подуваше оток с кървава точица в средата. Той седна върху кошницата на Каран и си потърка врата.

— Вие ми се свят. — Главата му увисна между коленете. — Аах…

— Добре ли сте, господине? — угрижено попита Тес.

— По-лоши болки… не съм имал. Сигурно е от рибата… дето я ядох.

Зарет подръпна плитчиците под брадичката си. Зяпаше трюма, като че не успяваше да спре погледа си на нещо. Мускулчетата по челюстите му подскачаха, внезапно се преви и повърна в застоялата вода по дъното.

— Видях… достатъчно!

Надигна се тежко и залитна към стълбата.

— Нека да ви помогна — предложи Тес.

— Ще се оправя — увери я Зарет и се блъсна в корпуса на кораба.

Тя насочи офицера към стълбата, която той изкачи като пиян. Клатушкаше се по палубата, събираше с вопли войниците си, пръскаше съдържанието на стомаха си по цялата палуба, подхлъзна се в мръсотията и едва не падна зад борда.

Тес притича и се развика към галерата. Двама моряци го пренесоха като вързоп и корабите се разделиха. Щом галерата се махна, капитанката сграбчи ръката на Шанд и я раздруса, все едно помпаше вода. В очите й избиха сълзи на облекчение и възторг.

— Ако някога закъсам — увери го тя, — предпочитам ти да си до мен. Отровата от октопода ли използва?

— На върха на клечка за зъби!

— Ами ако не го бе улучил?

— Имам си още една. — Преливащ от добро настроение, той порови в джоба си. — Олеле… — смънка и се намръщи, взрян във върха на един от дебелите си пръсти.

— Да не си… — ахна Тес в ужас.

— Шегичка — ухили се Шанд, извади тресчицата и я цъкна с показалец зад борда.

Тес така го халоса по гърба, че го сгъна на две.

— Я да видим как е малката ти приятелка — подкани тя гръмогласно.

Ботуши затропаха нагоре по стълбата, някой кресна далеч горе и пак останаха само обичайните за рибарския кораб шумове. Каран не можеше да чуе всичко. Спаси се, но не си представяше как е било възможно. Мина много време, преди някой да я извади. Предположи, че Тес иска да провери няма ли да се върне галерата. В кошницата й беше отвратително неудобно, усещаше се цялата в слуз, а паниката от теснотията се надигаше. Прехапаният език я болеше.

Най-сетне дойдоха братята Бен и Фен, жизнерадостни както винаги, за да я измъкнат от този миризлив затвор. Схванатите мускули на краката й трудно я задържаха права. И щом излезе примижа на на палубата, пак се подразни от усмивчицата на Шанд.

— Ех, приличаш на окаяно бездомниче — кикотеше се той, докато изтръскваше люспи от косата й.

— Пътуването с тебе е същинска поредица от унижения — отвърна Каран, макар че този път можеше да види смешната страна в преживелиците си.

А и неудобствата бяха къде по-приемливи от опасността. Отиде да благодари на Тес, която махна с ръка.

— Не дължим нищо на Туркад, камо ли пък на онзи натрапник Игър. Имаш късмет, че се натъкнаха на нас, преди да са минали през Ганпорт. Ако знаеха, че с флотилията е тръгнала червенокоса жена, щяха да ни разглобят дъска по дъска. Но какво да те правим сега? Защо искахте да отидете на остров Рог?

— За да намерим някой да ни откара на другия бряг.