Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Надирил, бъди по-мил с нея. Лилис, ще можеш ли да носиш книги, да ги четеш, да записваш заглавията им?

— Да, но…

— Чудесно, защото такава отплата ще иска Надирил. Той се нуждае от тебе, Лилис. Не съм ли права, библиотекарю?

— Извинявай, дете. Свикнал съм да се заяждам със свадливи старци като Мендарк. Не исках да те плаша. Талия е права. Нуждая се от тебе, защото това ти е по сърце и защото искаш да се трудиш упорито. Ще работиш ли за мен в замяна на обучението и изхранването ти?

— Ще работя — тихо се съгласи момичето.

— Добре. Дай ръка. Талия, ти си свидетелка на нашето споразумение.

Лилис и Надирил си стиснаха ръцете.

— Аз съм свидетелка — потвърди Талия. — Ако някой от вас има причини за недоволство, ще ви посреднича безпристрастно.

— Е, ти си уреди бъдещето — подхвърли Мендарк, който също се върна на масата. — Радвам се.

— Несъмнено — обади се Надирил. — Нима нейното бъдеще не е важно? Тя никакво значение ли няма?

— Не и както аз си представям бъдещето, но знае ли човек? Не мога да поема на плещите си целия свят. — Мендарк се взря в Лилис. — Не ти желая злото, дете, но мястото ти не беше с нас в следващото ни пътешествие.

— Ще ми е мъчно да се сбогувам — отвърна момичето, — но аз си намерих мястото.

На Каран отчаяно й се искаше да се протегне, да кихне и да си прочисти гърлото. Свиваше се в кошницата и с мъка се престрашаваше да диша.

— Хайде, по-чевръсто! — чу заповедническия вик на офицер.

Тес каза нещо, което тя не различи, защото корабът се люшна, гъсто лепкаво топче изскочи от устата на рибата и заседна в ухото й. Този сърбеж просто не се понасяше.

— Да, още! Всичко до долу. Изсипете ги до последната!

Каран трепна. Какъв смисъл имаше да се крие? Той непременно щеше да чуе дори лудите удари на сърцето й. Изкушаваше се да кресне: „Тук съм… само ме извадете от това противно скривалище.“

Стъргането и влажното тупкане на прехвърляна риба се проточиха. Сега беше толкова светло, че виждаше плетените стени на кошницата, значи махаха онези отгоре. В мигновен проблясък на спомена се видя във Физ Горго пред надвисналия над нея Игър. За какво ли възнамеряваше да я употреби?

Кошницата изскърца, когато някой стъпи отгоре й. Тя потръпна и замря.

Шанд привърши миенето на палубата и пак се захвана да реже октопода. Бен изскоча тичешком от трюма. Изглеждаше уплашен.

— Още кошници! — извика и екипажът се разщъка. — Лошо ни се пише — подхвърли мимоходом на Шанд. — Онзи иска да опразни трюма.

— Идвам — отвърна Шанд.

Както се изправяше, измъкна куха сламка от оставената до него метла и я запрехвърля между пръстите си.

Щом се спусна по стълбата, видя офицера със сплетените бакенбарди. Дори безстрастното лице на Тес издаваше безпокойството й. Макар че формално откритото море беше неутрална територия, откриеха ли Каран в трюма, и целият екипаж, и семействата им щяха да пострадат. Игър бе дал много примери за тежки наказания.

Сега се виждаха и поставените най-долу кошници. Каран сигурно страдаше жестоко. Шанд се дръпна от стълбата и се премести нехайно, докато други прехвърляха чудесните златисти риби в нови кошници, които изнасяха на палубата.

— Това пък какво беше? — изсъска Зарет и завъртя глава наляво-надясно.

— Нищо не чух — невъзмутимо промълви Тес.

Но и Шанд бе чул слабичкото скимтене. Каран не издържаше на напрежението.

— Ами кошниците скрибуцат, като стъпвате по тях — обади се той. — Ау! — изохка, плесна се по ухото и се затътри още няколко крачки към Зарет, като се постара кошниците да заскрибуцат под краката му.

— Какво ти става? — неприязнено го попита офицерът.

— Нещо ме ужили — оправда се старецът и се почеса трескаво по ухото.

Зарет пак се съсредоточи в претърсването.

— Сега отворете тази кошница!

В нея беше Каран.

Шанд доближи офицера само на две стъпки, вдигна сламката към устните си и духна. Зарет си разтри врата отзад, все едно го бе ухапало насекомо. Нещо падна върху кошницата. Шанд затаи дъх и когато Зарет се отмести, побутна с крак тресчицата към утаената на дъното вода. Офицерът се оглеждаше ядосано.

— Къде са останалите кораби от флотилията ви? — попита той Тес.

— Доста далеч на югоизток, тъй си мисля.

— Обявена е награда за червенокоса жена. Ще получите златен тел, ако помогнете да я намерим. Хайде де, отваряйте!

— Златен тел! — възкликна Тес, уж затруднена от капака на кошницата. — Че какво толкова е направила, да не е откраднала церемониалния скиптър на Туркад?