Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Ама какво… — промърмори тя. — Дано нещо не се е случило на Пендер.

Пак вдигна кълбото за миг и този път почти незабавно видя просвятване.

— Гаспард, ела да помогнеш в носенето! — провикна се някой от пътеката и пазачът на лодката се втурна натам.

— Сега! — изсъска Талия.

Осейон се наведе над камък колкото половин колело на каруца.

— Напъни и ти, та да го вдигна.

Тя го послуша. Осейон се затътри към лодката с тежкия си товар. Талия закуцука към Лилис, която се тресеше, почти се извиваше в гърч. Щом жената сряза въжетата, момичето писна немощно.

— Аз съм — Талия.

Вдигна я и Лилис се вкопчи в нея разплакана.

Отекна трясък, Осейон се върна, понесъл руля на лодката. Усмивката му грейна в мрака.

— Ето ги! — извика някой.

Моряците на Игър налетяха върху им. Осейон нехайно замахна с руля към първия, улучи го по ухото и го запрати върху скалите, и крадците дотичаха устремно по пътеката. Както прегръщаше Лилис, Талия твърде ясно виждаше превъзходството на враговете. Отстъпваха към края на носа, а Осейон размахваше парчето дърво като косач в ливада.

Изведнъж зад тях се разнесе оглушително пращене. Талия рязко изви глава — „Хлапето“ се бе прокраднал безшумно и носът му се вряза в борда на по-малката лодка.

— Осейон, вземи Лилис!

Едрият воин запрати руля към хората на Игър и повали двама. От другата страна нападнаха бандитите, водени от косматия, чиито изопнати устни оголваха почернелите му венци. Лилис се вцепени и изстена. Освирепялата Талия я остави в ръцете на Осейон, пак го подкани да се махне и пристъпи напред.

Бандитът се изсмя злобно.

— Леле, сега пък си имаме черно плъхче! — След миг проумя, че насреща му е жена, и пак се ухили с беззъбата си уста. — Я, двоен кеф ще падне! Ти ще си за мен…

Завъртя тоягата си да я удари, Талия се приведе и преди да е довършил движението, така го изрита в челюстта, че го отлепи от скалата. Той падна по гръб и не шавна повече. Тя се огледа. Другите крадци, явно уплашени, внимаваха да не я доближават.

Осейон подаде момичето на някого от „Хлапето“. Екипажът избута натрошената лодка и тя започна да потъва. Талия стъпи тромаво върху останките и се прехвърли през борда на кораба. Платното се завъртя и „Хлапето“ полека се отдалечи от брега.

Двете групички там пак се вкопчиха в схватка, а корабът пое към Ганпорт със засилващия се бриз.

— Добра работа свършихме — подсмихва се Мендарк.

Настроението му отново бе ведро, щом разполагаше със злато, кораб и екипаж. Талия го изгледа с отвращение и слезе в кубрика да провери как е Лилис. Момичето седеше на единствената койка, увито в одеяла и с шише гореща вода до ходилата, но още трепереше.

— Не мога да се сгрея — смънка с бледо подобие на усмивка.

По кожата й тъмнееха синьо-лилави петна.

Пендер дойде при тях с грамадна чаша и дебел комат, намазан с масло.

— Горещата супа ще ти помогне. Пушено свинско, грах и картофи. Сам я сварих тая вечер в камбуза, нали така! Лилис, даже си имаме камбуз! — ухили се той до ушите. — Направо чудо! Като се развидели, ще тя го покажа. А ти постъпи много смело.

Той тържествено стисна ръката й. Момичето неуверено пое тежката чаша и отпи. Гъста, плътна, топла супа — почти мъчително с остротата си удоволствие.

— Дете, сториха ли ти нещо? — попита Талия.

— Не. — Лилис пак се разтрепери. — Но ако не беше дошла…

— Забрави това. Виж, донесох ти раницата. Намерих я в бивака.

— О! — Очите на момичето блеснаха. — Помислих, че съм я изгубила завинаги.

Взе малката раница, провери дали всичко си е на мястото и я гушна като любима играчка.

— Допий си супата, а после — сън!

Талия и Мендарк стояха до релинга и гледаха изгрева. И двамата успяха да подремнат около час, не повече.

— Забравих да спомена — сниши глас тя, — че когато тръгнах от Ганпорт, там имаше три кораба под флага на Игър.

— И още колко, които се прикриват?… Пендер!

Дебелакът оглеждаше носа на кораба. Само очите му се виждаха над ръба на чашата, от която посръбваше в движение.

— Горе-долу никакви повреди. Превъзходен кораб!

— Ти каза, че сме зле с припасите — подхвана Мендарк. — Мисля си дали пак да се отбием в Ганпорт, обаче…

Пендер поклати глава.

— Проблеми колкото щеш. Не разполагам с резервни платна, въжета, рейки или пирони. Никакви инструменти. Само малко прясна храна, не и трайна. Търговците в града са измамници и мошеници, дори бъчвите с вода воняха. — Той се вторачи в Талия. — Нали ти казах, че този кораб носи само неприятности. Виж докъде се докарахме.