Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Очите на търговката светнаха от алчност.

— Да.

— Бива. Пендер, провери дължината.

— Няма нужда — намеси се жената. — Всичко си е наред.

Талия я смрази с поглед.

Пендер премери дължината.

— Значи ви дължим сто шестдесет и два тела и седем тара — пресметна мигновено Талия.

Търговката затрака със сметалото и се намръщи.

— Правилно.

Талия й обърна гръб, отброи монетите и плати. Лилис, която се навърташе край нея, пак се слиса. Изобщо не бе подозирала, че на света може да има такова богатство, камо ли че Талия ще го носи в джоба си.

— Ръждиви — нареди приятелките й на плешивия моряк, — погрижи се този плат да бъде откаран на кораба.

— Няма нужда — пак се обади търговката, — аз ще го уредя.

— Незабавно! — отсече Талия. — Ръждиви, не изпускай от поглед тези топове плат. И се върни веднага.

По същия начин купиха въжета, катран, инструменти и други абсолютно задължителни припаси. Талия не трепваше от никакви оправдания, лъжи, протакане или опити за измама. Срещу нейния пронизващ поглед дори най-досадните, груби или просто опърничави търговци скоро ставаха сговорчиви. Ако разполагаха с необходимите количества, тя тутакси изпращаше стоката на кораба. Ако не, веднага тръгваше да търси другаде. По пладне почти опразни кесията със златото, затова пък имаха всичко, което можеше да им потрябва за неколкоседмично морско плаване.

Пендер и един моряк отидоха да довършат дребните покупки, а Лилис и Талия се отбиха за късен обяд в кръчма, после тръгнаха към пристанището. Лилис си вървеше, без да забележи, че приятелката й е поспряла пред сергия с коприна. Изведнъж чу шум от схватка, задавен вик и се обърна навреме, за да види как двама мъже са хванали Талия, а трети й нахлупва чувал от зебло и го стяга на кръста й. Метнаха я в чакаща каруца и потеглиха с чаткане на копита и трополене.

И Лилис зяпаше като останалите минувачи, но те скоро се разотидоха по своята работа. Момичето не знаеше как да се справи с толкова голяма беда, обаче преди Мендарк да предприеме нещо, трябваше да знае кой и защо е заловил Талия. Не беше трудно да научи, защото каруцата напредваше мудно край брега и нагоре по хълма към митницата. Внесоха овързаната Талия вътре.

Лилис хукна към „Хлапето“, скочи на палубата и нахълта в кабината.

— Ей! — развика се, но се блъсна в Осейон. — Талия…

— Какво има?

— Арестуваха я. Закараха я вързана в митницата. Размърдайте се!

И Мендарк влезе.

— Хванали са Талия? — Той приклекна пред Лилис. — Разкажи ми точно какво се случи. — Изслуша я и се изправи. — Тук има нещо, което не знаем. Защо Талия? Аа, подправените документи, това трябва да е. Значи ще се опитат да конфискуват „Хлапето“. Пендер беше прав за този кораб. Колко души от екипажа са на борда в момента?

— Трима моряци и аз — отвърна Осейон.

— Къде е Пендер?

— Още не се е върнал. Нещо се мъти. Войниците на Игър слязоха на брега.

— Къде са?

— Пред резиденцията на губернатора.

— Хм… Няма как да са научили, че и аз съм на кораба. Е, бъдете бдителни. Осейон, тебе оставям за старши. Отвържете кораба, преместете се зад онзи нос, за да не ви виждат, и пуснете малката котва. Раздай на моряците каквито оръжия имаме. Бъдете готови да ни качите на борда. Внимавайте за врагове и по море, и по суша, особено ако корабите на Игър се раздвижат или се появи още някой. Ако се налага, бягайте. Както чувам, Ръждивия бил много опитен моряк. Ако бъдете принудени да отплавате, чакайте всяка нощ сигнал от мен край южния нос. Лилис, ела с мен. Имаш ли пари?

— Не — изписука тя.

— Подай си ръката.

Той извади от джоба си медни и сребърни монети, в купчинката проблясваше и злато. Пусна ги в малка кожена кесия, стегна вървите и сложи кесията на дланта й. Лилис постоя вторачена в протегнатата си ръка, после вдигна глава. Мендарк сви пръстите й около кесията.

— Ти вече се нареди сред най-големите храбреци, които някога са ми служили. Няма да забравя това. В кесията има доста пара. Ако ме хванат, ще имаш нужда от тях, за да намериш Пендер и Осейон, а и за да направиш каквото е нужно да освободиш Талия и мен. Или за да се препитаваш, ако ни убият или отведат надалеч.

— Бих могла просто да офейкам — прошепна момичето.

— Няма да офейкаш. Прибери парите и закопчай джоба, не ги показвай. Имаш ли нож?

— Да.

— Ще посмееш ли да си послужиш с него, ако няма друг начин?

Тя кимна, но си представи как отново се връща на улицата, където скоро ще й отнемат и ножа, и парите. Личицето й помрачня.