Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Готова ли си, Лилис? — прошепна Мендарк.

— Да.

— Ела с мен.

Тръгнаха след войниците и затворниците надолу по стъпалата и по пътя край плитката извивка на брега. „Хлапето“ беше по средата на залива недалеч от края на първия пристан и полека се носеше към тях. Макар че един моряк усърдно търкаше палубата с парцал, опитният поглед би открил, че корабът е готов да отплава незабавно. По-нататък при третия пристан корабите на Игър бяха вързани за кнехтовете, а платната им — свити.

Войниците подминаха първия пристан и закрачиха към втория. Изведнъж на Лилис й се зави свят. Всичко пред очите й се размъти и пътят сякаш свърна изведнъж към първия пристан. Групичката отпред спря внезапно, войниците запристъпяха объркани на място. Мендарк изопна рамене и се взря в очите им един по един. Неочаквано офицерът се врътна и ги поведе енергично по пристана.

— Тичай, веднага ! — заповяда Мендарк, пребледнял от напрежение.

Момичето хукна, догони войниците и се опули, когато офицерът просто прекрачи края на пристана и цопна в дълбоката вода.

— Талия, спри! — нададе вой момичето.

Приятелката й се закова на място, а другите бодро я оставиха зад себе си и също пльоснаха във водата.

— Не мърдай! — настоя Лилис. — Имам нож.

Сряза здравото въже и неволно одраска китката на Талия, която припряно смъкна чувала от себе си.

— Корабът идва — посочи момичето, но чу жално скимтене, надникна и ахна: — Пендер се дави! Забравих го горкичкия.

Тутакси се гмурна във водата до пристана. Повечето войници вече се държаха за подпорите, но Пендер потъваше като че за последен път. Паниката го бе сковала и вълничките плискаха в отворената му уста. Толкова яростно размахваше вързаните си ръце, че Лилис не успяваше да среже въжето. Единият му юмрук я закачи по брадичката, зъбите й изтракаха. Тя си ухапа езика, пред очите й заиграха звездички. Следващата вълна заля лицето й.

Потопи се, за да мине зад дебелака, но щом докосна куртката му, той се завъртя във водата, сграбчи я като спасителен пояс и я повлече надолу. Устата му бълваше мехурчета.

Преобърнаха се бавно и Лилис остана отдолу. Пендер беше невероятно силен, нямаше начин да се откопчи от него. Ужасена, че заради него ще се удавят и двамата, тя заби коляно в търбуха му. Дробовете му изхвърлиха остатъка от въздух, Лилис изрита и се откъсна. Изскочи задъхана на повърхността. Скоро Пендер изплува като кафяв кит с гърба нагоре и се завъртя, като хъркаше и пръхтеше. Лилис го държеше за куртката, докато „Хлапето“ доближи и Осейон го издърпа с кука, която закачи за дрехите му. Самата тя се качи не чак толкова унизително — по пуснато във водата въже.

— Къде е Талия? — извика, макар че бе цялата подгизнала и трепереше от студ.

Щом кърмата на кораба се обърна към нея, Талия скочи на борда. Мендарк притича по пристана и също се прехвърли ловко на палубата.

— Да тръгваме!

Моряк отблъсна кораба от пристана, опънаха платната и се понесоха все по-бързо с вятъра. Вече бяха отвъд плитчините и навлизаха в морето, преди войниците да бъдат извадени от водата, а корабите на Игър да се подготвят за преследване.

— Талия!

Лилис се втурна да я прегърне. Жената я вдигна високо със смях през сълзи.

— Талия, знаех, че те отвеждат, за да те убият.

— Ако не бяхте ти и Мендарк, тъкмо това щеше да ме сполети. Свариха ме неподготвена. Но хайде да се погрижим за нещастния Пендер.

Той вече се опомняше въпреки посинялото лице и стъписания поглед. Щом зърна момичето, прекърши се изведнъж и обля със сълзи рамото й.

— Лилис, нямам думи да ти благодаря. Никога няма да забравя това. Никога!

— Брей, имало значи някаква полза от моето изкуство — ехидно вметна Мендарк и този път дебелакът не измисли какво да отговори.

Щом смъкна мокрите дрехи, разтърка се с кърпа и се преоблече, Лилис отиде с кесията в ръка при Мендарк, който бе навел глава над няколко карти. Кимна й разсеяно и остави парите настрана. В този миг влезе и Талия, която още си сушеше косата.

— Лилис, какво правиш?

— Връщам му парите.

— Мендарк… — остро изрече жената.

— А?

Изобщо не вдигна глава да я погледне. Тя тропна по масата и опря пръст в малката кесия. Мендарк се откъсна от размишленията си.

— О, да… Дете, това е за тебе. Сложи го в раницата, ще ти потрябва някой ден. — Пусна кесията в ръката й и пак се извърна. Сети се обаче, че не й благодари, и изрече доста рязко: — Благодаря. Ти наистина си сред най-добрите ми служители.