Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Досещам се за какво мислиш, дете, но не вярвам да се стигне чак дотам. Както самата ти каза в бивака, не съм безпомощен. Сега върви с мен. Дай ръка.

Изкачиха се бавно по хълма към митницата. Противно на уверенията си Мендарк изглеждаше останал без сили дядо, излязъл със своята внучка. Без да промени доловимо външността си, вече имаше вид на благ стар господин… но добре облечен, вероятно богат и влиятелен.

Влязоха и той запухтя нагоре по стъпалата към голямо помещение, отделено с дълго писалище. Там разни хора преглеждаха документи. Мендарк опря задъхан лакти на плота, полека вдигна глава, взря се в следващата стая, обърна се към Лилис и кимна няколко пъти.

При тях дойде висок мъж, който си разтъркваше очите, видимо преуморен.

— По каква работа си тук, почитаеми старче?

— Аз… — Мендарк се закашля толкова продължително, че на всички им стана неловко. Накрая си изтри лицето и насълзените очи с кърпичка от снежнобял лен. — Моля да бъда извинен.

— Добре ли си, почитаеми старче?

— Да — изхърка Мендарк. — Не бих ви досаждал, но това дете не знае къде е настойницата й и предполага, че може да е дошла тук. Не знам, но… Тя няма…

Мъжът надникна над тезгяха към нисичкото момиче с платиненоруса коса, което също носеше прилични дрехи. Синината около окото й се бе разсеяла и не личеше.

— Дете, как се казва настойницата ти? — попита той с отмалял глас.

— Името й е Талия. Тя е тъмнокожа и много висока, косата й е черна.

Мъжът сви вежди и си зашепна с един от седящите около масите. Върна се и съобщи на Мендарк:

— Жената, която търсите, е задържана тук. Обвинена е в купуването на кораб с подправени документи. Тежко провинение. Наказва се със смърт по време на война.

— Може ли детето да се види с нея?

— Сега не може. Трябва да бъде отведена в Туркад, където ще я съдят.

— Туркад ли?! Ганиш не е ли независима държава?

— Вече не. От днес по пладне тази територия е владение на Орист. Прокламацията бе разгласена преди малко.

Безизразното лице на мъжа беше достатъчен знак, че промяната не му допада.

— Какво?! — едва не се задави Мендарк.

— Нашето Събрание стигна до мнението, че е невъзможно да победим Игър във война, а съпротивата ще доведе до нашето унищожение. Загубихме свободата, но запазихме живота си. Стражници на Игър съвсем скоро ще дойдат да отведат затворничката. А, ето ги май.

По дъските на верандата тежко стъпваха крака в ботуши.

— Събранието не запази ли властта си? — попита Мендарк.

— Кукли на конци! — изръмжа събеседникът му. — След няколко дни ще доплават още войници и тогава ще получаваме всички заповеди от Туркад.

Сълзите напираха в очите на Лилис, прокапаха и на пода.

— Съжалявам, дете — изсумтя мъжът и се тръшна на стола си. — От днес сме победен народ и трябва да се подчиняваме. Почакай тук, ще я видиш на излизане.

Вратата се отвори, нахълтаха офицер и четирима войници. Офицерът показа удостоверението си, огледа недоверчиво стаята, но не откри нищо опасно у невзрачния старец и кльощавото дете, седнали до прозореца. Лилис се озърна — чертите на Мендарк отново се бяха променили незабелязано и никой не би могъл да го разпознае.

Офицерът и войниците влязоха през вратата зад писалището.

— Нищо ли няма да направиш, за да я спасиш? — прошепна гневно момичето в ухото на Мендарк.

— О, ще направя, и то скоро. Изпълнявай точно каквото ти кажа. Изтичай на носа и махни с ръка на Осейон. Той би трябвало да навлезе бавно с кораба в пристанището. Не допускай някой да те види. Върни се веднага тук. Щом ти дам знак, хвърли се разревана към Талия и я прегърни. И тогава срежи въжетата с ножа си. Всичко ли ти е ясно?

— Да — прошепна Лилис, уплашена до смърт.

Как да се шмугне между онези войници? Сигурно ще убият и нея, и Талия.

— Тръгвай. Но не тичай, докато не слезеш по стъпалата.

Лилис изчезна и се върна зачервена още преди да са извадили затворниците.

— Корабът идва!

— Добре. Сега чакаме. Когато Талия мине покрай нас, извикай името й.

Скоро офицерът излезе, след него двама водеха Талия все още с нахлузен на главата чувал. Отзад вървеше изпотеният Пендер, който май бе умрял поне хиляди пъти в мислите си. Накрая бяха другите двама войници. Лилис разбра, че няма надежда. Пендер плъзна поглед по тях, все едно не ги познаваше. Мендарк я смушка в ребрата.

— Талия! — изхленчи Лилис.

Талия спря, но войниците я повлякоха през вратата, която се затваряше зад тях.