Иън Ървайн - Кулата върху разлома

— Не го доближавай — каза й на ухото Шанд. — Виждаш ли му човката? Хапе страховито. А и тези твари стават много силни, ако са се хванали за някаква опора. Май помня, че веднъж видях по-малък с такива сини кръгове… Беше на северния бряг на Фаранда, далеч оттук… и отделяше смъртоносна отрова при ухапване. Трябва да предупредя Тес.

Той се отдалечи, а Каран продължи да се пули на първия октопод в живота си.

Мъжът с куката успя да махне от въжето всички пипала освен последното, но него не можеше да откъсне. Ядоса се, пусна куката и опита с ръце. Незабавно още едно пипало се стрелна, уви се около китката му и го задърпа. Маймуната се люшна натам с яростно ломотене, замахна с ноктестата си лапичка към октопода и друго пипало я стисна изотзад. Морската твар, чиито кръгове се наляха с лилаво, доближи маймунката към човката си и я ухапа по врата. Тя изпищя страшно и се сгърчи с такава сила, че отхвърча на палубата. Морякът се плъзгаше полека по мокрите дъски към октопода.

Каран извади ножа си светкавично, но капитанката й кресна:

— Стой настрана!

Тя промуши октопода с дълга рибарска пика. Кръговете избледняха, тялото се разтресе, пипалата шляпнаха и скоро мъртвата твар увисна на релинга. Маймунката пищя около минута с кървав оток на шията и издъхна внезапно.

Каран така се стъписа, че не можеше да продума. Моряците обаче не намираха нищо необичайно в произшествието, метнаха дребния труп зад борда и продължиха да се занимават с уловената риба.

— Благодаря ти — обърна се Тас към Шанд, докато махаше пипалата от релинга. — За толкова години нито веднъж не съм се натъквала на отровен октопод. Колко жалко. Много ги обичам пържени.

— Може да се ядат — сви рамене старецът, — ако отделиш внимателно отровната жлеза. Искаш ли да ти помогна да го нарежеш?

Заеха се с това, увлечени в разговор как се готвят различните риби. През нощта морето бе утихнало, въпреки прозрачния въздух наоколо не се мяркаше друг кораб. Изведнъж в главата на Каран сякаш забиха камбани, гръмко и стряскащо, и тя изхленчи неволно:

— Помощ!

— Какво има?! — подскочи Шанд с окървавен нож в ръка.

— Идват да ме хванат!

Тя тичаше насам-натам, взираше се във всички посоки и цялата трепереше от ужас.

— Нищо не виждам — промърмори Шанд.

Каран си наложи да се овладее.

— Сигурно няма… — понечи да каже, но червеното изгряващо слънце открои черна галера, доближаваща ги бързо от юг.

Източеният боен кораб носеше на платната си черната наковалня в бял кръг. Каран припряно дръпна качулката върху косата си, Шанд пристъпи пред нея, за да я закрие. Тес се досети на секундата.

— Търсят тебе!

— Да, нея — потвърди Шанд. — Давам пет тара, за да я скриеш.

Капитанката изобщо не се поколеба.

— Хайде в трюма. Бен, Фен!

Двама моряци, приличащи си като братя, изслушаха кратките й нареждания и вкараха Каран в трюма.

— А ти — обърна се Тес към Шанд и му подхвърли рибарска роба, покрита с кръв и люспи — навличай това и започвай да миеш палубата.

Шанд скри ботушите и чорапите си в една кошница и пусна в морето кофа на дълго въже. Извади я пълна и я стовари с тропот на палубата. Лисна водата и се захвана да търка с парцал.

Не се престараваше, но и не спираше. Бойният кораб се доближи. Застанал на носа мъж подвикна на рибарите. Те свиха платна и запъплиха напред на весла, накрая носът на галерата докосна борда на рибарския кораб и мъжът скоча ловко при тях на палубата. Личеше, че е професионален войник — висок и жилав. И то свикнал да заповядва, каза си Шанд, чиито остри очи не пропускаха такива подробности. Брадата и бакенбардите бяха оплетени на плитка, която завършваше с шест разклонения — хем хлун, хем отличил се в службата офицер.

— Аз съм капитан Зарет — представи се той на Тес, — господарят Игър ми е възложил специална задача.

Показа й изписан пергамент.

Шанд не беше достатъчно близо, за да чуе всичко от разговора. Двамата тръгнаха на обиколка, Тес отваряше всеки килер, всяка врата, жилавият войник надничаше навсякъде.

В трюма вече бяха натъпкани големи квадратни кошници с почистено и грижливо подредено бамунди, за да не се повреди скъпоценната риба.

— Тук, долу — посочи Фен и слезе.

Той беше набит младеж с дълги златисти къдрици и палава усмивка. Подаваше кошниците на своя брат — малко по-слабо негово подобие, и накрая застана на дъното на дълбока пролука. Внимателно извади рибата от най-долната кошница.

— Влизай тук.