Иън Ървайн - Кулата върху разлома

Каран се почуди на глас защо този гол камък е базата на рибарите. Тес я чу.

— Малко са безопасните пристанища на север от Туркад — подхвана тя с дрезгавия си глас. — Повечето по западния бряг изобилстват с плитчини, а по източния са изложени на зимните бури. Сама видя колко чакахме, за да минем през плитчините. Остров Рог е гол и неприветлив, но е прекрасно убежище. Има и още нещо, то е дори по-важно — близо е до дълбоките проливи, където минават пасажите бамунди, а в Мелдорин не може да се намери по-вкусна риба от тази, както сама знаеш. Взимаме добри пари за улова си. Но не и тази година… — добави нерадостно капитанката. — Ех, че гадна война! Малко бамунди ще продадем в Туркад, а и на юг, на запад пък не си позволяват такъв лукс. А соленото бамунди изобщо не е същото…

Каран замълча. Вниманието й привлече малко същество, подобно на маймунка, но с твърде къса опашка, което притичваше по въжетата на такелажа. То се залюля на една ръка и се вторачи в нея с тъмните си очи, сякаш я преценяваше. Изцвърча печално, разтвори пръстите на другата си ръка и вятърът отнесе снопче златиста козина.

— Хубави дребосъци — подхвърли Тес. — Моряците ги носят от север. Само че тъгуват по своите гори, започват да си скубят козината и залиняват. Внимавай! — побърза тя да дръпне Каран. — С удоволствие ще се изака върху главата ти, защото не е свикнало с тебе.

Каран веднага загуби интерес към животинчето.

— Никога не съм хапвала бамунди. И в Готрайм не можем да си позволим този разкош.

— Още малко и ще се натъпчеш до насита с бамунди, трябва да поправим тази несправедливост на живота. Аха, и с костите усещам, че нощес уловът ще е добър. Остров Рог ще почака, ти — също.

Тес се развика на екипажа си. Навсякъде по палубата висяха запалени фенери. Напредваха бавно на юг, а на носа моряк, целия покрит с брезент, пускаше лота, изкрещяваше дълбочината, за да надвика вятъра, и пак потапяше въжето с тежестта. Часове наред плаваха ту над дълбоки, ту над по-плитки води, но Тес все не беше доволна.

— Търсим онези теснини по дъното — обясни тя на Каран, — където плуват най-едрите, най-вкусните бамунди. Не е лесно да ги откриеш, пък и старите хитри бамунди захапват примамките само при буря. Но дори да намерим теснина, няма да е проста работа да пуснем котва, нито да я изтеглим после. Май все пак няма да ни провърви тая вечер, колкото и да е подходяща за риболов. — Тя изрева на моряка с лота, че няма нужда да мери повече. — Ще обърнем на север. И дребните бамунди ги бива, по-добре с тях, отколкото да не хванем нищо. — Гласът й прогърмя мощно: — Пускайте въдиците!

Моряците се разшетаха по палубата. Само след минута корабът плаваше на север-североизток, а след него се точеха дългите здрави въдици, всяка с осем-десет кукички.

Каран остана да види как извадиха първия улов — три дебели месести риби, бледожълти отгоре, дълги колкото ръката й. После слезе под палубата и легна в хамака си. Дремеше и се будеше, от люшкането на кораба й се замайваше главата, започваше да й прилошава като след използване на нейната дарба.

Шанд остана на палубата да гледа. Екипажът непрекъснато вадеше малки бамунди и още един-два вида риби. Малко след зазоряване всички се сащисаха — измъкнаха от водата октопод с тяло колкото главата на Тес и пипала с дължината на краката й. Когато го издърпаха през борда, едно пипало се откопчи от въжето. Отгоре беше кремав, по-надолу — чисто бял, с множество дребни смукала по всяко пипало и едва различими бледосини кръгове по кремавото.

— Колкото по-едър е осморъкият , толкова е по-вкусен — зарадва се Тес. — Защо не събудиш твоята приятелка — едва ли ще види такова чудо втори път. Трийсет години ловя риба в Туркадско море, но не съм попадала на толкова голям екземпляр от този вид.

— Може да е пропълзял по дъното дотук от големия океан — предположи старецът.

— Не се знае.

Шанд слезе да събуди Каран, замислен за октопода.

— Пристигнахме ли? — попита тя сънено.

— Не. Горе-долу приключиха с улова, но току-що извадиха октопод, по-голям не съм виждал. Ела да го разгледаш!

Тя се смъкна от хамака, разтърка си очите и се качи боса след него на палубата. Всички моряци се бяха струпали около чудатото създание, а един го ръчкаше с кука за изтегляне на лодка и се опитваше да го отдели от въжето. Тялото провисна, но две от пипалата още стискаха. Други се вкопчиха в релинга. Шанд забеляза че сините кръгове по тялото изпъкват много по-ясно. Маймунката зяпаше, хванала се за края на въже, и врещеше. Каран също разглеждаше с интерес октопода.