Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Миличка, някаква важна дама се приближава към нас. Изглежда, че те познава. Но изразът й е много суров. Коя ли би могла да бъде?

Ема се обърна и видя, че между масите към тях идва лейди Озбърн. Не бе преувеличение изразът й да се нарече суров. Тя направо кипеше от яд.

Лейди Озбърн спря до тяхната маса и изрече:

— Мис Ема Уотсън, осведомиха ме, че понякога идвате тук. Предполагам, че дамата с вас е леля ви.

Ема потвърди.

— Ще ви бъда задължена, ако ми отделите няколко минути за разговор насаме. — Тя се огледа. — Да се поразходим ли по павираната пътека от онази страна? Изглежда доста безлюдна.

Учудена, с лоши предчувствия, наполовина досещайки се какво ще последва, Ема помогна на леля си да стане и те последваха лейди Озбърн към павираната пътека, покрай която се стелеха широки ивици подрязан плет.

Лейди Озбърн започна направо:

— Мисис О’Браян? Правилно ли съм разбрала името ви? Научих, че от вас е излязла злобната лъжа за член на нашето семейство, която се носи из околността.

Мисис Марая отвърна спокойно:

— За моето писмо относно родителите на младата дама, известна като мис Мери Едуардс, ли говори Ваше благородие?

Лейди Озбърн кимна намръщена, със стиснати устни.

В продължение на един миг тя сякаш бе онемяла от гняв. Блясъкът и изяществото, младежката жизнерадост, които можеха да й придадат лъчезарно излъчване и да я направят да изглежда двайсет години по-млада от истинската й възраст, бяха изчезнали. Сега тя изглеждаше като някоя отмъстителна валкирия.

С нисък, режещ глас възкликна:

— Как смеете? Как се осмелявате да очерняте името на семейство Озбърн? С такава нагла лъжа?

— Ваше благородие трябва да ме извини — без да се горещи, отвърна мисис О’Браян. — Написаното не бе лъжа. Аз лично познавах на времето майката на въпросната млада дама — бедната Клара Едуардс бе най-скъпата ми приятелка и съм в състояние да убедя всеки, който се интересува, в пълната истинност на думите си. Бих се изправила в съда и бих ги повторила без ни най-малко колебание. Освен това у мене има писмо, написано от ръката на самата мис Клара, което ги потвърждава…

— С тази злобна измислица вие създадохте най-злощастна преграда пред един напълно подходящ и желан съюз! — продължи лейди Озбърн, без да обръща внимание на казаното от мисис О’Браян.

— Едва ли бих могла да се съглася по този въпрос с Ваше благородие. Нито един съюз не може да се смята за подходящ или желан, щом въвлича участниците в действие, което е изрично забранено в Светото писание.

За момент лейди Озбърн не намери какво да отговори на тези решителни думи. Но после продължи:

— Нещо повече, вашата измислица — защото аз продължавам да твърдя, че е измислица — хвърля съвсем незаслужено петно върху името на прекрасен джентълмен и християнин, който, уви, не е жив, за да се защити. Върху моя съпруг, предишния лорд Озбърн. Как имахте безочието да отправите срещу него такава клевета? И кой изобщо би повярвал на подобно възмутително твърдение?

— Що се отнася до това — леко се усмихна мисис О’Браян, — познавам няколко души, които все още са живи и могат да потвърдят моите думи. Например старата мисис Ранмор, която сега живее у мисис Хардинг в Клисъкс.

— Нашата бавачка? — изненадано попита Ема. Но после нещо блесна в паметта и тя добави: — Да, спомням си, тя наистина изглеждаше ужасена, когато чу, че лорд Озбърн и мис Едуардс ще се оженят.

Лейди Озбърн не намери думи да отговори. Мисис О’Браян продължи:

— Несъмнено в края на живота си вашият съпруг е бил образец на всички добродетели и тогава е могъл да се нарече прекрасен джентълмен и християнин. Но на по-млади години, когато аз го познавах, макар описанието „прекрасен“ напълно да му прилягаше, боя се, че с останалите определения не бе така. Когато бях на двайсет години, той имаше достатъчно скандална репутация, за да си заслужи прякора „женкаря Ралф“ (и още един, който не се решавам да произнеса). И други, освен мене положително си спомнят тия факти.

Лейди Озбърн видимо потрепери. Очевидно тия прозвища не й бяха непознати.

Бяха стигнали до края на павираната пътека. Лейди Озбърн се извърна и натъртено каза:

— Ако незабавно не вземете мерки да опровергаете тази история и изложите цялата й несъстоятелност, ще се погрижа нито един почтен човек да не се доближи до вас и до вашата племенница. Ще се окажете отхвърлени от доброто общество — разорени и опозорени като вашите роднини в Клисъкс. Ще ви презира цялата околия. Ще се постарая, освен това да не можете да си изкарвате прехраната в тази част на страната. Никой няма да иска да има нищо общо с вас.