В този момент лорд Озбърн дойде да поздрави Том Мъсгрейв, който бе заобиколен от група смеещи се и ръкопляскащи приятели. Срещайки Ема, той й каза:
— Между другото, мис Уотсън, нашият наемател, адмирал Крауфорд, има приятел, който ви търси… по-скоро този приятел не е негов, а приятел на приятел на племенника на адмирала — мистър Хенри Крауфорд… Разбирате ли ме?
„Не съвсем“ — помисли си Ема, но го гледаше с внимание и чакаше.
— Той каза, че ви познава… капитан… капитан Фрийборн… наскоро се е завърнал от Дарданелите или пък да не беше Сейшелските острови… капитан Фрий някой си… Всъщност мисля… Смятам… Разбирам…
— Лельо Марая? — каза Ема. — Не мисля, че е необходимо да се тревожиш къде ще живея.
Над рамото на мисис О’Браян тя гледаше към слабата фигура в морска униформа, която се бе откъснала от голяма група други офицери и приближаваше през тревата към нея с широки крачки…
Другият кон на Том Мъсгрейв, Отчаяна надежда, победи в надбягването в Оукс, но там курсът на залаганията бе доста по-нисък след успеха на кон от същата конюшня. Независимо от това, някои от нашите приятели успяха да поспечелят малко пари.
Елизабет се омъжи за Първис и заживя щастливо с него в Лай Хил, където се превърна в ласкава втора майка на неговото осиротяло дете. По-късно той стана главен свещеник на областта.
Лейди Озбърн се омъжи за Руфъс Бънги и замина с него за Антигуа.
Мис Озбърн стана съпруга на мистър Хауард и се грижеше с любов за останалите пълни сираци негови племенници, тъй като капитан Блейк бе прострелян в сражение близо до бреговете на Португалия и умря от раната си.
Пенелъпи и доктор Хардинг се установиха в Доркинг, но девет месеца по-късно докторът почина от сърдечен удар и жена му наследи неговото значително намаляло състояние. Тя не се омъжи повторно, но намери начин да води доста приятен живот, запълнен с игра на карти, сутрешни посещения и редица приятелки, вдовици като нея.
Повече нищо не се чу за Маргарет и Тикстаф, но три години по-късно във „Филаделфия Инкуайърър“ се появи съобщение, че човек на име Пърси Кръчли е бил осъден на затвор заради разплащане с фалшиви банкноти.
Робърт Уотсън предяви неуспешен иск срещу сестра си Ема за притежанието на книгата на преподобния Уотсън, като твърдеше, че жена няма право да наследи подобни документи, прескачайки по-възрастните си братя. Загуби делото, а и доста пари.
Том Мъсгрейв, лорд Озбърн и мисис О’Браян постигнаха забележителен успех със своята конюшня за състезателни коне и успяха, по едно или друго време, да спечелят всички традиционни надбягвания. Том и приятелят му установиха, че опитите им да ограничат склонността на дамата да рискува при залаганията пречат на тяхната работа, но накрая заедно със Сам подредиха нещата така, че съвместно да й отпускат определена сума, която тя да няма право да надвишава, когато прави залозите си. От време на време лелята надхвърляше тая граница, но както винаги обясняваше, „когато конят е сигурен победител“. Двамата приятели се отнасяха с огромно внимание към нея, тъй като конюшнята преуспяваше главно благодарение на разумните й съвети и нейното невероятно набито око за качествата на конете.
Сам Уотсън и жена му Мери живяха щастливо в продължение на много години в Клисъкс и имаха девет деца.
Ема прекара дълги щастливи години, плавайки в открито море със съпруга си, капитан Фриймантъл, който скоро стана адмирал. Тя му роди три деца — Нед, Хю и Сесилия, които изпрати в Англия да растат заедно с братовчедите си в Клисъкс.
© 1996 Джоан Ейкън
© 1998 Надежда Караджова, превод от английски
Joan Aiken
Emma Watson, 1996
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джоан Ейкън. Ема Уотсън
Редактор: Силвия Великова
Оформление на корицата: „Агора“
ИК „Мърлин Пъбликейшънс“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15824]
Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00