Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Е — отвърна мисис О’Браян като поразмисли. — В това няма нищо лошо.

Така излетът бе уреден.

Денят на дербито ги посрещна със сиво, ветровито и ледено утро. Отчайваща потиснатост гнетеше националния дух в цяла Англия по това време, тъй като Наполеон току-що бе нанесъл съкрушително поражение на руснаците, които бяха преминали в пълно отстъпление след загубата на половината си войска и се готвеха да подпишат мирен договор с победителите. В този момент изглеждаше, че Англия е изправена съвсем сама срещу огромната френска заплаха.

Това се оказа още едно важно основание надбягванията в Епсъм да се превърнат в тържествено събитие със знамена, оркестри и увеселения. Украсата бе придала весел вид на улиците на малкия град и от ранни зори лондончани се бяха отправили масово на югозапад с карети, големи файтони с гюруци и кочияши, кабриолети и фермерски каруци. Планинската верига Даунс бе почерняла от хиляди зрители, довели със себе си хора, които да ги развличат: гадатели, майстори, актьори, представящи куклени комедии с традиционните Пънч и Джуди, други кукловоди, изпълнители на селски танци. Въпреки студеното, почти зимно време, събраното множество се забавляваше, като се замеряше с кокосови орехи, возеше се на въртележките и се люлееше на люлките. Цигани продаваха букети цветя и предсказваха бъдещето. Групи семейства в карети се бяха разположили на пикник около цялата огромна овална падина сред Даунс, където се намираше пистата за надбягвания, и енергично разтваряха бутилки с шампанско и разопаковаха кошници със закуски. Режеха се парчета шунка и се печеше на шиш обвито в тесто месо. Жените носеха най-топлите си пелерини, а мъжете бяха съчетали цилиндрите с добре закопчани кожени яки. Предприемчиви търговци предлагаха горещи тухли под наем.

Конюшните близо до стартовата бариера бяха място на трескава дейност. Том Мъсгрейв не се виждаше никъде, когато Ема, мисис О’Браян, Сам и Мери Едуардс изминаха пътя по Бъръхийт Роуд и стигнаха до падината в Даунс.

— Да си изберем място до Татнъм Корнър — предложи Сам. — От там ще можем да наблюдаваме приближаването към финалната черта.

Имаха късмет, че пристигнаха рано, защото скоро не остана никакво свободно място в този предпочитан район. Сам успя да посочи няколко видни светски личности — мистър Кънинг, Йоркския херцог, лейди Д. и херцогиня Б. После забеляза свой приятел, умен млад аптекар от Лондон, някой си мистър Хейдън, и го доведе да го запознае с тях. Мистър Хейдън и Ема скоро установиха, че между тях съществува естествена духовна близост поради любовта им към музиката и подеха оживен разговор. Тогава случайно стана ясно, че бащата на Сам и Ема е написал „Проповедите на един селски свещеник“.

— Ама че работа! — възкликна мистър Хейдън. Един мой приятел, преподобният Джеймс Кларк смята, че книгата е великолепна.

— Да не е мистър Кларк, библиотекарят на принца?

— Той е написал писмо на сестра ми! — преливащ от гордост, каза Сам.

— Мистър Кларк ще присъства днес тук. Ще ми позволите ли да ви го представя, мис Уотсън?

— Разбира се — отвърна Ема. — За мене това ще бъде голяма чест.

— Значи, ти си зарязал пациентите си днес, а, Хейдън? — подкачи го Сам.

— Ни най-малко! Един от моите пациенти — най-високопоставеният — ще дойде тук. Всъщност… извинете ме… — и той стремително се отдалечи.

Чу се как някъде далече оркестър свиреше „Владей, Британийо, моретата“.

В този момент се появи Том Мъсгрейв, широко усмихнат. Вратовръзката му бе наполовина развързана, а по жакета му имаше сламки.

— Е — гордо попита той Сам, — заложихте ли на Изгубена надежда? При сто към едно едва ли ще пострадате.

— Какво означава това? — попита Ема. — Сто към едно?

— Това означава, невежо момиче, че ако заложиш една лира на коня и той победи, печелиш сто лири — великодушно й обясни Сам.

— Боже Господи! Всички трябва да заложим! Ще спечелим купища пари.

— Само ако конят излезе пръв. Курсът на залаганията показва, че публиката няма високо мнение за шансовете му.

— Кой кон е фаворит?

— Този на принца — Панджандръм. Курсът е три към едно.

Долу, до желязната преграда, която отделяше пистата, стояха множество букмейкъри. Те крещяха своите курсове и вдигаха над главите си табели, на които бяха написали цифрите.

Предстояха няколко по-малки надбягвания преди основното за деня, в което щеше да се състезава Изгубена надежда. Докато те се провеждаха, Ема се разхождаше с мисис О’Браян и Мери Едуардс и гледката я забавляваше от все сърце. Докато бродеха, се натъкнаха на лорд Озбърн, сестра му, която носеше разкошна розова шапка, обрамчена с нещо, приличащо на пух от прецъфтял магарешки трън, и мистър Хауард. Виждайки Ема, мис Едуардс извика радостно и се втурна възторжено да я поздравява.