Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Нейното огромно състояние няма да е пречка за нашето щастие — нито тя, нито аз ще позволим това. Тя предложи да купим Клисъкс от доктор Хардинг, тъй като той, бедният човек, е принуден да го продаде, за да изплати дълговете си. И тогава можем да предложим дом на всеки член на моето семейство — най-вече на вас. Не смятате ли, че този план е великолепен?

— Може би за мене няма да е лесно да намеря ученици, на които да преподавам музика там на хълма — изтъкна Ема.

— Любима сестричке, няма да трябва да даваш уроци по музика! Целият този тежък труд ще остане в миналото.

— Но на мене ми харесва да преподавам музика — по принцип — призна Ема. Тя подреди мислите си. — Твърдо съм уверена, че богатството няма да те накара да изоставиш лекарската си практика, нали? Животът само вкъщи, е твърде еднообразен, твърде ограничен. Вкъщи единствените другари са собствените чувства, а те обременяват. За мене моите уроци по музика са средство да държа отворен прозореца си към света. Понякога уроците са трудни и мъчителни, гледката през прозореца не е приятна, но тя е гледка и тя разшири моя кръгозор. В последно време научих нови неща.

— Хайде, хайде — отвърна Сам. — Няма да се караме. Но предложението си остава. Може да промениш възгледите си. (Струват ми се малко пресилени.) Обмислете предложението ми.

— Ще го направим, и то с благодарност. Да си виждал мистър Хауард в последно време или да си чувал нещо за него? — попита Ема, на пръв поглед без всякаква връзка.

— Не, не съм — отговори Сам. — Горкият човек, предполагам, че неговите надежди са съвсем попарени, точно когато моите процъфтяват. Лейди Озбърн е загубена за него. Доколкото разбрах, след две седмици ще се омъжи за братовчед си. Казват, че лорд Руфъс е спечелил огромно състояние от захарна тръстика. Синът й, лорд Озбърн, щял да я предаде на младоженеца по време на сватбената церемония… Може би мистър Хауард ще се ожени за мис Озбърн. Това ще е по-подходящ брак за него, отколкото да се жени за майка й. По-близки по възраст. Едно време си мислех, Ема, че той те харесва, но навярно съм грешил. Трудно е да се проумее този странен човек.

Ема не каза нищо. Тя копнееше да чуе известия за кораба „Лакония“ на капитан Фриймантъл, но изглежда нямаше кого да попита.

Сам стана да си върви. Ема, вярна на навика си, го съпроводи до улицата и топло го целуна за довиждане.

— Толкова съм радостна за тебе, мили Сам. Мери Едуардс е мило, добро момиче, а ти напълно заслужаваш големия си късмет. Убедена съм, че ще сте много щастливи.

В очите й имаше сълзи, докато изричаше това пророчество. Сам ги видя и остана трогнат.

— Мила Ема! Аз пък се надявам, че ти също някой ден ще намериш не по-малко щастие.

Том Мъсгрейв слезе от коня си, весело се поклони на Ема и след като повери животното на едно момче, се приготви да се качи по стълбите. Сам изгледа подире му с подчертано неодобрение.

— Отново тоя човек! Не мога да разбера защо му разрешаваш да идва тук толкова често.

— Леля Марая му дава съвети как да се грижи за конете си. Каза ми, че това е единствената й полза от прекараното в Ирландия време. Била се превърнала в истински специалист относно тренировката на конете. А двойката коне на Том, както знаеш, ще участва в лятното надбягване в Епсъм следващия месец.

— Пфу! — възкликна Сам. — Човек би си помислил, че мисис О’Браян достатъчно се е напатила от коне, за да намрази всичко, свързано с тях. Ема, какво би казала, да ви отведа с леля Марая до Клисъкс тия дни? Бих искал да огледам къщата и да обсъдя продажната й цена с доктор Хардинг. Пък и мисис О’Браян изобщо не стъпвала там. Ще й бъде приятно да я види, не мислиш ли? Ще наема карета.

— О, Сам, разбира се! Ще е истинско удоволствие! Много ще се радваме. Пък и мисля, че след като Пенелъпи и Елизабет се срещнат лице в лице с нас, може да престанат да се държат толкова отчуждено.

Сам кимна и се отдалечи. Ема влезе в къщата и докато се качваше по стъпалата, чу гласа на леля си:

— Никога няма да сбъркаш, Том, ако дадеш малко хубава бира или вино на един кон, когато искаш да превърнеш в елитен. При недостатъчни здрави копита винаги трябва да се използва гутаперча, разтворена в топла вода и смесена с амонячна сол. Разбира се, ако искаш краката да не се пързалят, това се прави със смес от глина и говежди тор, а може да прибавиш и малко мъх или кълчища. За напукани копита се използват равни части сапун и катран, но се надявам, Том, че никой от конете ти не е с напукани копита? Манастирският балсам е чудодейно средство за всякакви рани. Моят скъп съпруг, капитан О’Браян, винаги използваше смес, която сам бе измислил: зехтин, терпентинов спирт, камфорова тинктура, тинктура от опиум и пресен жълтък. Но яйцето действително трябва да е прясно.