Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Смятам, че да — мрачно отвърна Сам. — Но това не е всичко. Маргарет избяга с Тикстаф.

— Какво?

— Невъзможно! — изтръгна се едновременно възклицание от гърдите на Ема и мисис О’Браян.

— Не, не, Сам, сигурно грешиш. Нали смятахме, че Пенелъпи и Тикстаф заговорничеха, поне така твърдеше Маргарет.

— Е, това е самата истина. Току-що идвам от Клисъкс. Пенелъпи е направо побесняла, уверявам ви — хвърля цялата вина върху Маргарет и нейните умилкващи се маниери. Що се отнася до мене, аз мисля, че за Хардинг е добре, дето се отърва от Тикстаф — тоя човек никога не ми е харесвал. Естествено, бих искал да го видя в затвора, защото не се съмнявам, че и той се е облагодетелствал с парите за тоя проект. Говори се обаче, че с Маргарет са заминали в чужбина, той имал братовчед във Филаделфия. Горкият Хардинг е направо като безумен.

Сам си тръгна скоро, заявявайки, че сега трябва да упражнява професията си още по-енергично, след като е загубил възможността да спечели състояние от инвестиции.

Ема съпровождаше Сам до улицата, когато Том Мъсгрейв се приближи на кон до вратата и, след като Ема му кимна, се заизкачва по стълбите. Сам се вторачи в него с подчертано неодобрение.

— Той идва на посещения тук? Този недостоен човек!

— Е — отмерено каза Ема, — надява се да спечели вниманието на Елизабет и аз го насърчавам. В края на краищата той е доста състоятелен и силно привързан към нея. Ако Хардингови са се разорили, Елизабет може да изпадне в много по-лошо положение. А Том и леля Марая се разбират отлично — не забравяй, че той е роднина на първия й съпруг, мистър Търнър. Освен това я кара да се смее и й разказва истории за коне, което много я забавлява, тъй като капитан О’Браян е бил страшно запален по конните надбягвания…

Но Сам поклати глава и отново заяви, че Том Мъсгрейв е недостоен човек.

— О, Сам, ставаш зъл като Робърт. Небеса! Сега Робърт няма да може да се търпи! Ще разправя на всички как през цялото време ги е предупреждавал какво ще стане.

Пролетта, закъсняла тази година, настъпваше буйно. По голите клони меко се очертаха контурите на светли, блестящи листа. Цигани продаваха букети от иглика по уличните ъгли в малкия град. Плодовите дръвчета в градините потънаха в гъст цвят: първо крушите и черешите, после ябълките и дюлите. Ема тайно въздишаше за овощните градини и ливади в Стантън. Беше й тясно сред къщите и улиците. Мисис О’Браян с тревога забеляза, че племенницата й бе отслабнала и станала по-бледа. Ема имаше обаче много ученици, а на двете дами не им липсваше и общество: семействата Хънтър, Томлинсън, мисис Нортън и мис Стайлс не бяха забравили старите си връзки с мисис О’Браян и идваха да пият чай и да си спомнят отминалите времена. Том Мъсгрейв ги посещаваше редовно, макар и не толкова често.

Два пъти в седмицата мисис О’Браян все още ходеше да лекува с топли бани ревматичните си стави. Отначало две момчета я пренасяха на носилка срещу възнаграждение от шест пенса. Кладенците се намираха в павилион, разположен в тесен горист дол на общинската земя на Епсъм, докъдето от жилището на Ема и мисис О’Браян можеше да се стигне пеша за около петнайсет минути. В последно време дамата пътуваше дотам с файтон, а племенницата й вървеше редом. Близо до самите кладенци с техните преградени басейни, извори с гореща и студена вода, отделни кабинки с вани за мъже и за жени, както и фонтана, откъдето можеше да се налива минерална вода в чаши, се бе оформила къса редица от магазини за чай и заемни библиотеки, където се продаваха и евтини бижута, декоративни гребени, кърпички и други забавни неща. До остъклената сграда, в която сред наситения с пари въздух се виждаха листа на палми и други тропически растения, имаше открита тераса с малки масички и столчета, където в топлите пролетни сутрини можеше да се изпие чаша чай, кафе или друга напитка.

Едно от най-големите удоволствия на мисис Марая бе да поседи тук при хубаво време и да наблюдава как идват и си отиват, как се приближават и отдалечават клиенти и пешеходци.

— Толкова обичам — казваше тя — да гледам новите шапки, новите стилове и сегашните разнообразни прически. В Ирландия нямаше такива неща. Там младите момичета носеха косите си доста дълги, без никаква прическа — оставяха ги да падат свободно. Как биха се взирали във всички тези къдрици, плитки, обвиващи главата като диадеми, и гръцки кокове.

Една сутрин, както седяха, пиеха на малки глътки лимонада и мисис О’Браян съчувствено слушаше Ема да описва своите успешни усилия да направи хубава косата на Елизабет и последвалия неочакван печален завършек, поглеждайки през рамото на племенницата си, тя тихо прошепна: