Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Двеста лири! Та това е цяло богатство! С тази сума леля и аз можем да живеем без никакви притеснения безкрайно дълго.

— Не е само това, мис Ема. Издателите настояват за втори том, след като чуха от мене, че публикуваната поредица е само малка част.

— О, милостиви небеса! — възкликна Ема. — Наистина ли? Това е чудесно. Но всички книжа и книги на татко сега са у брат ми Сам в Гилфорд — помислихме, че след смъртта на татко така ще е най-добре, тъй като, въпреки че аз действително наследих авторските права, по това време не бе ясно къде ще се установя.

— Съвсем вярно, съвсем вярно — потвърди мистър Хауард, леко смутен.

— Ще пиша на Сам и ще го помоля да пренесат книжата тук. Така с леля ще имаме чудесно вечерно занимание — да преглеждаме и подбираме втори том.

— Точно така! — възкликна мисис О’Браян.

Настроението на мистър Хауард се развали, сякаш очакваше тази задача да бъде предложена на него.

— Е, с нетърпение ще чакам да ми се обадите — каза той след миг-два, — когато сте готови с подбора.

— Да, да — каза Ема, — но сега ще ти трябва да ви отпратя, мистър Хауард, защото съм сигурна, че конят ви е подкован, а вече мина времето, когато леля трябва да изпие горещата си бира с разбито яйце.

С неохота, но примирен, той се сбогува.

— О, между другото — неловко каза той на стълбата, — има новина, която може би не сте чули. Лейди Озбърн ще се омъжи за братовчед си, лорд Руфъс Бънги. Той неотдавна се завърна от чужбина. Те са стари приятели от времето на детските си игри.

— Наистина ли? — попита Ема, съвсем смаяна. — Но… — Тя преглътна остатъка от думите си и остана да го наблюдава как се отдалечава бавно и с наведена глава по улицата.

Когато се върна горе с горещата бира с разбита вътре яйце, мисис О’Браян веднага каза:

— Този мъж възнамерява да се върне и да ти направи предложение, мила.

— Така ли мислиш? — със съмнение запита Ема. — Въпреки нашето по-ниско обществено положение?

— Целият му вид го показва — мисис О’Браян говореше с авторитета на жена, която на времето си бе имала множество флиртове, довели до две женитби.

— Но той неизбежно ще се чувства неудобно при неговото положение, след като е известно, че е бил тъй дълго във всяко отношение собственост на лейди Озбърн…

— Ах, мила, един мъж скоро ще забрави подобно дребно неудобство. Важният въпрос обаче е: смяташ ли ти да се омъжиш за него?

Ема си помисли за писмото в чантата си, за книгата за сакските крале до леглото си. Тя все още не бе споменала за тия неща пред леля си. Нямаше и намерение да го прави. Чувстваше се като птичка с едно-едничко драгоценно, крехко яйце. Не искаше да поема никакъв риск, не искаше да предизвиква съдбата.

„Каква глупачка все пак се оказах — помисли си тя. — Би било съвсем в реда на нещата да попитам мистър Хауард дали има някакви известия от братовчеда си.“

— Не, — бавно произнесе тя. — Не, не смятам.

— Но той изглежда прекрасен човек, мила — свещеник, от добро семейство, със стабилно материално положение…

Ема упорито изрече:

— Липсва му решителността, която искам да виждам у един мъж. Прекалено дълго се остави лейди Озбърн да се разпорежда, с него, както си пожелае. А тя е отвратителна жена. Харесва ми, когато мъжът е деен и сам взима решенията си.

— Да, мила, но ти можеш да осигуриш цялата решителност — каза любещата леля.

Следващата събота пристигна Сам с огромен пакет книжа и бележници в отговор на Еминото писмо.

Това не бе веселият, нежен Сам от предишното посещение. Сега изглеждаше пребледнял и потресен.

— Виждам, че не сте чули новината? — бяха първите му думи.

Лелята и племенницата се вторачиха разтревожено в него, после една в друга, изпълнени с догадки.

— Не, Сам, какво се е случила?

— Проектозаконът за канала не успя да мине в Парламента — петицията бе отхвърлена. И, което е много по-лошо, компанията „Главен канал“ обяви банкрут, тъй като партньорът на Тикстаф е избягал с целия й капитал. Хардинг е разорен.

— О, Сам, а ти?

— Е, аз загубих, каквото вложих — въздъхна той. — Финансовото ми положение не е много по-лошо от онова, което беше миналата година по това време. Но съм лишен от всякаква надежда, да се оженя за Мери Едуардс. Мислех си, че ще мога да й предложа достатъчно пари, ако проектът се бе развил успешно, тъй като, по неизвестни причини, годежът й с Озбърн не се осъществи.

— Милостиви небеса! Доктор Хардинг разорен! Ще му се наложи ли да продаде Клисъкс?