Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Ще приготвя тая смес, мисис О’Браян, благодаря ви — неусетно Том бе възприел навика да се обръща към мисис О’Браян като към близък човек. — За щастие, никой от моите коне няма рани точно сега, но те непрекъснато се жулят в трънаците или се порязват от клони на дърветата в живите плетове. Една така смес ще бъде безценна. Онова, което всъщност искам да науча, се отнася до подготовката на моята двойка за състезанието — Изгубена надежда и Отчаяна надежда. Не искам много да ги пресилвам с тренировки.

— В никакъв случай, Том! — категорично изрече дамата. — Капитан О’Браян малко поотпускаше конете, когато наближаваше денят на надбягванията. Казваше, че това ще им даде хъс. Разбира се, не трябва да се забравя, че ефективността на неговата методика е съмнителна, тъй като нито един от конете му никога не спечели…

— Може би — забеляза Ема, влизайки с горещата бира с разбито яйце за леля си, — той не е притежавал нито един действително добър кон?

— Май това е истината — с въздишка се съгласи леля й. — Горкият Патрик отчайващо не умееше да преценява конете. Сега, Том, както ти казвах…

— Лельо Марая — намеси се Ема. — Сам предлага да ни заведе в Клисъкс някоя хубава сутрин тия дни.

— О, прието! — възкликна ентусиазирано леля й. — Нищо не би ми допаднало повече!

Лицето на Том светна.

— Ще имате ли някакви възражения — попита стеснително той — да ви придружа? За мене е толкова трудно да видя мис Елизабет — за мисис Хардинг и доктора не съм много желан гост…

— А за самата Елизабет?

Той въздъхна.

— Не мога да кажа, че ми е дала някакво основание да се надявам. Но мисля, че надеждата умира последна!

Той леко се усмихна. Ема внезапно бе обхваната от спомена как навремето той бе пристигнал на посещение в Стантън, леко пиян, заедно с приятеля си лорд Озбърн. „Колко много се е променил — помисли си тя — оттогава насам!“

— Разбира се, че можеш да дойдеш с нас, Том — ласкаво каза тя и си помисли, че Сам няма да е доволен, но няма да може да им откаже.

За посещението си в Клисъкс избраха един топъл, облачен следобед в края на май. С лъчистия си цвят синчецът сякаш грееше под буките по стръмния хълм, а блестящата зеленина на дърветата сияеше по-ярко поради липсата на светлина от небето. Сам караше кабриолет с два коня, нает за случая, а Том яздеше отстрани.

Сам, както се бе опасявала Ема, не бе твърде доволен, че имат придружител, но бе отстъпил след настойчивите молби на сестра си:

— Скъпи Сам! След като ти самият си толкова щастлив, не трябва да издигаш прегради пред онези, които също се стремят към щастие.

— Е, не мисля, че Мъсгрейв ще го намери при сестра ни Елизабет — отвърна той. — Тя има достатъчно здрав разум, за да не се омъжи за подобен развейпрах.

След като заобиколиха хълма и взеха завоя, зад който се показа Клисъкс, Ема бе поразена. Очакваше, че няколко месеца след като семейство Хардинг се бе настанило, къщата ще е придобила по-подреден вид на истински дом, независимо от превратностите на съдбата, които бяха преживели собствениците.

Но, неизвестно защо, това не се бе станало. Все още се виждаха струпани в безпорядък купища строителни материали. А когато стигнаха още по-близо и прекосиха портите, навсякъде се личаха белези от неприключени планове и недовършена работа.

Мисис О’Браян въздъхна и поклати глава.

— Горката Пенелъпи — каза тя. — Като дете не бе способна да доведе до край нито едно начинание. Вечно недоволна, все неумееща да вземе нещата в свои ръце, всичките й плановете бяха неясни и объркани. Виждам, че не се е променила.

— Е, в този случай обстоятелствата бяха против нея — изтъкна Ема. — Трябва да й е много мъчително да остане без пари точно в момента, когато е замислила толкова чудесни промени. Наистина ми е мъчно за нея.

— Но мястото е прекрасно, независимо от бъркотията! Дом за Спящата красавица с тези надвиснали букове по склона и реката долу. Надявам се Сам да успее да убеди доктор Хардинг да приеме предложението му и да му го продаде. Би било много жалко, ако семейството не запази тази къща. Мисля, че Мери Едуардс отлично ще се грижи за нея. Бих искала да видя как децата от моята кръв, внуците и внучките на моя брат лудуват из тия гори и се къпят в реката.

Ема си помисли за нелепия край на малкия Чарлс Блейк и не каза нищо. Не искаше да разваля приятната разходка с тъжни спомени. А и бе уверена, че трагедията никога не изчезваше задълго от мислите на бедния Том Мъсгрейв.