Джоан Ейкън: Ема Уотсън

„Боже Господи! — помисли си Ема. — Та той наистина мисли това, което казва!“

Тя заговори:

— Сир, аз съм неизразимо трогната от вашите думи и зная колко щастлив би бил моят баща…

Мистър Кларк докосна ръката й, аудиенцията бе свършила. Ема отново направи нисък реверанс и се отдръпна до мисис О’Браян, която чакаше на няколко крачки встрани. Докато се изправяше след реверанса, Ема стреснато срещна убийствения бесен поглед на лейди Озбърн, която седеше в разположена наблизо карета до един мъж с огромна червена рунтава брада и бакенбарди. Лорд Руфъс, без съмнение.

Ема учтиво им кимна с глава, след което се оттегли, стиснала ръката на леля си.

— Чудесно! — възкликна лелята. — Така й се пада! Направо ще се поболее!

Ема избухна в смях.

— Лельо Марая! Ти ме смайваш!

— Хайде бързо, най-добре е да се връщаме в нашия кабриолет. Голямото надбягване скоро ще започне.

От мястото им стартът оставаше скрит от погледа, но видяха всички участници — огромна смесица от хора и коне — когато те стремително завиха край Татнъм Корнър.

— Правят се две обиколки по пистата — обясни мисис О’Браян, която бе погълнала огромно количество сведения от Том. — Първият кръг отсява бавните от бързите. Следващият път ще можем да видим дали конят на Том има някакъв шанс.

— Какъв е на цвят?

— Ема! Ти ме изумяваш! Той е сив кон. Състезателните му цветове са черно и жълто. По принцип се смята, че сивите коне не са толкова бързи като червеникавокафявите или сиво-кафявите… Нека да видим сега…

Бурно препускащата група коне отново приближи, но вече много бяха изостанали… Два-три се бяха откъснали напред.

— Милостиви небеса! — възкликна мисис О’Браян, която виждаше надалече. — Наистина ми се струва… да, да, точно така… Изгубена надежда е в челната тройка. Черно и жълто!

Тълпата крещеше като обезумяла. Аутсайдер, озовал се в челната група на състезанието, неизбежно печели симпатиите на публиката. Тя ревеше:

— Изгубена надежда! Давай, давай, давай, юнак! Надежда, Надежда, Надежда!

И Изгубена надежда изпълни исканията й, като мълниеносно задмина останалите и спечели надбягването с цели пет дължини пред Панджандръм на принца.

— Милостиви небеса! — гласът на леля Марая отново бе отмалял. — Аз заложих сто лири на тоя кон.

— Лельо! Да не вземеш да припаднеш! Откъде, за Бога, взе парите? — гневно запита Ема.

— Зае ми ги Том.

— Надежда победи! — крещеше тълпата.

— Лельо! — извика Сам. — Том пита дали искаш да слезеш и да водиш коня по време на почетната обиколка!

— Имаш пълното право да го сториш — каза Ема, — като се вземат предвид всичките съвети, които даде на Том за коликите и как да запълва подковите с говежди тор.

И мисис О’Браян направи почетната обиколка с коня, като се смееше и плачеше едновременно.

По-късно сподели с Ема:

— О, колко ми се иска капитан О’Браян да бе тук! Но може би той е гледал от горе?

— Може би той и татко са заети с по-приятни неща там, на небето? — предположи Ема. Ала от израза на леля Марая се виждаше, че тя бе склонна да оспори това твърдение.

Мисис О’Браян продължи:

— Ема, миличка, Том Мъсгрейв ме помоли да си помисля дали не искам да замина и да наглеждам тяхното предприятие. Той и лорд Озбърн планират заедно да направят конюшня за състезателни коне. Смятам, че определено си струва да обмисля тази идея. Том казва, че благодарение на моите съвети е спечелил това надбягване. Какво мислиш?

— Мила лельо Марая, мисля, че планът е отличен — отвърна Ема, прегръщайки леля си. — Ти и Том може би ще успеете взаимно да внасяте ред в живота си.

Към тях се приближи Сам с ръце, пълни с банкноти.

— Сам! Какво си правил? Да не си залагал и рискувал парите си?

— Половината са твои, лельо Марая, другата половина е за мен.

— Сам! Какво би казал татко?

— Никога повече няма да го правя — призна Сам. — Беше прекалено страшно. Последният остатък от наследството на баща ми… Но поне мога да дам своя принос от пет хиляди лири на Мери за домакинството.

Ема възнегодува.

— Можеше да заложиш няколко лири и за мене!

— Не забравяй — отвърна Сам, — че Том има още един кон, който ще се състезава утре в Оукс.

Мисис О’Браян заговори:

— Слушай, скъпа Ема. Ако аз отида да наглеждам домакинството на Том и Озбърн, ти какво би пожелала да правиш? Разбира се, би могла да отидеш в Клисъкс и да живееш със Сам и Мери или, уверена съм, Елизабет и Първис с радост ще те приемат в Лай Хил.