Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— Нима Елизабет ти е показала моето писмо? — донякъде изненадана запита Ема.

— Разбира се, че не, но го прочетох, както можеше да направи всеки друг, защото тя си оставя нещата отгоре върху скрина, та всеки, който случайно минава през спалнята й, да има възможност да ги види.

— Идва ли Том Мъсгрейв да я види? Тя съгласи ли се на това?

— Да, идва, но не мисля, че изобщо е направил предложение, защото макар да прекараха повече от час в разговор с беседката под асмата, където никой не можеше да ги чуе, накрая той си замина с доста мрачен вид. А що се отнася до Елизабет, тя мълчи като риба, стридата е кречетало в сравнение с нея. Досега не е обелила дума за онова, което се е случило. Ако има намерение да се омъжва за него, май е редно да е мъничко по-оживена, не тъй притихнала и умърлушена, каквато е през повечето време.

— Може би обмисля. Шест хиляди годишен доход. Би била голяма глупачка, ако изпусне тоя шанс — изкоментира Джейн и въздъхна при мисълта, че в ръцете на друг човек могат да попаднат толкова много пари. — Безобразие е, че не направи предложение на тебе — не се удържа тя от злобна забележка към Ема.

Ема стана и съобщи, че ще изведе малката Гюси на разходка. Това си бе чисто алтруистична проява, тъй като разходките из покрайнините на Кройдън бяха много скучни: вървеше се по затрупани с боклуци пътеки от варовикови плочи покрай зеленчукови градинки и по прашен и разровен тревист хълм. С изключение на огромната черешова градина, земята в Кройдън бързо се завладяваше от пришълци лондончани. Всяка седмица никнеха нови къщи. А ако мистър Тикстаф успее да убеди Парламента да се прокопае неговия Главен канал до Портсмут, помисли си Ема, градът скоро щеше да се превърне в част от Лондон.

Малката Гюси се нежелание се разхождаше с Ема и проявяваше ината си. Мърмореше, хленчеше, влачеше краката си в праха и се оплакваше, че я жилят оси и коприва и я хапят змии.

— Глупости, Гюси, по това време на годината няма оси и змии. А само ти си си виновна, че вървиш през копривата.

Ема бе уверена, че в същото това време в „Брезовия хълм“ Маргарет и Джейн с наслада злословят за нейния характер.

Няма значение. Да го правят. Писмото на капитан Фриймантъл й бе като талисман. Нито веднъж, откакто го получи, не се бе отделяла от него на повече от една длан разстояние. Нощем го слагаше под възглавницата си, а денем го носеше сгънато в чантата си. И всяка вечер четеше по една глава от книгата за сакските крале. „Ще мога да обсъждам с него Кадуала като равностоен събеседник, когато се върне“ — с надежда си мислеше тя.

— Защо не си набереш един хубав букет от глухарчета — предложи Ема на малката Гюси.

— Няма! Не обичам глухарчета!

— Добре тогава, слушай и аз ще ти разкажа приказката за лисицата и щъркела.

Но Гюси не се интересуваше от лисици и щъркели. Заяви, че на петата й е излязъл мехур, голям колкото монета, и по целия път до къщи куцаше и охкаше. Оплакванията й секнаха едва когато видя портите на „Брезовия хълм“ и тогава се впусна в бяг.

Градинарят бе насадил нагъсто цъфнали пъстри теменуги в новоизкопаните лехи по целия път в предната част на градината.

Гюси прескочи в лехите и започна наред да скубе всички цветя от дясната си страна и да ги хвърля на чакълестия път.

— Престани, ужасно дете! — възкликна Ема, загубила търпение, и шляпна Гюси по китката. Ревяща от ярост, Гюси се втурна в къщата и потърси помощ и подкрепа у майка си:

— Тя ме удари! Ема ме наби! Изгони я! Мразя я! Мразя я!

— Какво чувам?

Джейн, побесняла като тигрица, готова да защити малките си, дойде в коридора.

— Да, шляпнах я — потвърди Ема. — Тя напълно го заслужаваше, защото изскубна всички теменуги. Погледни! — тя посочи през отворената предна врата.

— Не съм аз! Ема ги отскубна! Ема го направи! — нададе вой Гюси, вкопчила се в ръката на майка си.

— Ах, малка лъжкиня!

— Не смей да наричаш детето ми лъжкиня, мис — избухна Джейн. — Какво си позволяваш? Успокой се, бедничкото ми малко съкровище!

— Виж, виж, мамо, кракът ми е наранен. Лошо ми е, много ми е лошо!

— Успокой се, успокой се, мама ще оправи всичко. Какво ще кажеш за една хубава лъжица кайсиево сладко?

— Предполагам, че според тебе Макгрегър е изскубал всички теменуги, които току-що е посадил? — подхвърли Ема, оттегляйки се в стаята си.

— Ще кажа на Робърт какво си направила веднага щом се прибере вкъщи! — рязко извика след нея Джейн. Маргарет се показа от гостната и се зае да помага на Джейн да утешава и да гали детето, което, доволно от присъствието на нова публика, удвои писъците и воплите си.