Джоан Ейкън - Ема Уотсън

За своя изненада Ема намери бележка на тоалетната си масичка.

— Донесоха го на ръка, мис, преди не повече от двайсет минути — съобщи прислужницата Джимайма, която внесе съдове за миене. — Донесе го момчето, което разнася млякото.

„От кого ли би могло да бъде?“ Ема разпечата малкия, доста зацапан плик.

„Уважаема гуспожице — бе написано в бележката с почерка на необразован човек, — много шъ съм ви задължена, ако дойдете, щото тук една дама, която ви знай, е много зле. Тя не знай, че ви пиша, правя на го на своя глава. Бриджит Райли.“

Адресът бе в Епсъм.

„Милостиви небеса! — помисли си Ема. — Бриджит Райли? Ирландско име? Възможно ли е… трябва да е… леля Марая! Но в Епсъм? И защо не пише самата тя? О, Боже! Веднага трябва да замина там. Но как“

В този миг я осени прозрението, че Маргарет все още е в къщата и очаква доктор Хардинг да я вземе и откара обратно в Клисъкс. Пътят им минаваше през Епсъм, малко приветливо градче. По пътя насам мистър Тикстаф бе осведомил Ема по-подробно, отколкото й се искаше, за западането на Епсъм като място с минерални извори, бани и басейни, поради появата на новите морски курорти като Уеймут и Брайтълмстоун.

Ема бързо напъха няколко най-необходими вещи в една чанта и изтича долу точно в момента, когато каретата на доктор Хардинг спираше пред предната врата.

Доктор Хардинг не желаеше да влиза в къщата. Джейн Уотсън му бе антипатична и макар да не искаше да се намесва във враждата между нея и жена си, предпочиташе да не поддържа контакти с този дом, докато тази вражда продължава.

Ема изтича към каретата.

— Доктор Хардинг! Толкова се радвам, че ви виждам! Можете ли да ме откарате до Епсъм? Бихте ли бил така любезен? Имам работа.

— Епсъм? И по-далече, млада госпожице, ако желаете. Но каква работа имате в Епсъм?

— Ох, още не съм съвсем сигурна. Молят ме за помощ. Мисля, че може би е свързано с леля ми — мисис О’Браян. Ще ви бъда много признателна, ако можете да ме откарате, за да разбера.

— Но разбира се — отвърна той. — Само бихте ли накарали сестра си Маргарет да побърза? Не ми се ще да държа кончетата на този неприветлив ветровит хълм.

Ема влезе вътре и осведоми бледата, побесняла Джейн, че заминава за Епсъм.

— Прекрасно! — ледено каза Джейн. — И моето мнение е, че просто можеш да си останеш там. Нека ти кажа, че отсега нататък изобщо не си желана под този покрив. Само почакай, докато се върне брат ти и чуе какво се е случило!

Ема кимна и се върна в каретата, откъдето с равнодушен поглед видя нежната силна прегръдка на Джейн и Маргарет, докато взаимно си казваха „довиждане“.

— Ох! — каза Маргарет, качвайки се в каретата и тръскайки рамене. — Що за дивотия! Мисля, че за тебе бе добре да напуснеш тоя дом, Ема. Какво отвратително чудовище, какво змийче е това дете! Наистина ти се чудя как изобщо си я изтърпяла толкова дълго.

Тя изглеждаше изключително доволна от обрата, който бяха взели събитията.

— За какво става дума? — попита доктор Хардинг.

— Ами онази отвратителна малка Гюси изскубнала няколко цветя, Ема й се скарала и я изгониха.

— Не бе съвсем така — започна Ема, но после млъкна. Неизвестността какво щеше да открие в края на това пътуване бе завладяла твърде много мислите й, за да се занимава със самооправдания.

— Наистина ли смяташ, че в Епсъм е мисис О’Браян? — попита Маргарет, след като научи за съдържанието на бележката. — И какво ще правиш, ако е тя? Ами ако не е?

— Още не знам.

Доктор Хардинг изглеждаше объркан, което тия дни му се случваше все по-често.

— Определено трябва да изчакаме в Епсъм… без съмнение сме длъжни… поне докато разбереш кой точно е написал бележката. Но пък… не зная… не ми се ще да държа конете на едно място. Може би ще решите да се върнете в Клисъкс с нас?

— О, не, Ема не трябва да го прави! — бързо изрече Маргарет.

Ема я погледна, леко изненадана, но отвърна на доктор Хардинг:

— Не, скъпи господине, трябва да продължите пътя си за вкъщи, защото в противен случай Пенелъпи ще се чуди какво ви се е случило.

Доктор Хардинг изглеждаше облекчен, че друг е взел решението вместо него, но обеща, че поне ще изчакат пред къщата, докато Ема провери за какво става дума.

— Да, да, Епсъм не е лошо местенце — забеляза той, след като спряха. — Ако стане онова, което е намислил Тикстаф, то също ще се окаже на брега на Главния канал… отново ще живне това градче, несъмнено! Ето, мис Ема, това е адресът, който търсите — точно до главната улица, близо до мястото за разходки, не би могло да бъде по-удобно. А сега аз ще разведа моите кончета, докато вие откриете какво става… Моля ви, постарайте се да не се бавите много…