Джоан Ейкън - Ема Уотсън

През останала част на вечерта Джейн изпускаше съсък, искри и пушек подобно на огън, накладен с мокри дърва. Причината бе в двете еднакво предизвикателни загадки: защо Том иска да се ожени за Елизабет и защо тя не го иска.

Ема писа на Елизабет. Написа искрено, прочувствено писмо, в което, първо, я умоляваше да се върнат към онези отношения, каквито съществуваха между тях преди смъртта на мистър Уотсън:

Ти и Сам сте най-добрите ми приятели от цялото семейство; без твоето любещо сестринско внимание аз наистина се чувствам загубена. Умоляваше я да изслуша Том Мъсгрейв: горкият човек, зная, той досега не се е показвал като много достойна личност, но искрено съм убедена, че характерът му се променил след случилото се и смятам, че ако някой може да му оказва благотворно влияние, това си ти. Така или иначе, сърцето му го влече към тебе и мисля, че би трябвало поне да се отнесеш справедливо към него и да го изслушаш.

Тя не получи отговор. Но Елизабет никога не бе имала склонност да поддържа кореспонденция. По времето, когато Ема за първи път бе изпратена в изгнание от дома си, както го чувстваше тогава, за да живее у мисис Търнър в Шропшир, и копнееше за писма от семейството, Елизабет много рядко намираше време да й пише, а когато това все пак се случваше, писмата й бяха кратки, простички и делови: „Черната свиня се опраси, цъфтежа на плодовите дърветата закъсня, татко е настинал.“ От Сам пристигаха известията с описания на мисли, чувства и действия, известията, които даваха осезаема представа за бленувания живот у дома. Така че Ема не очакваше отговор от Елизабет. Знаеше, че трябва да чака известия от някой друг източник.

Когато пристигна, този източник се оказа не съвсем приятен: Маргарет пътуваше с доктор Хардинг, който имаше работа в Кройдън. Маргарет, както стана ясно, страдаше от зъбобол и трябваше да посети зъболекаря, мистър Пилсбрау. Но основната цел на посещението й бе да се отбие в „Брезовия склон“ и да излее цял порой от оплаквания за хората, с които живееше в една къща в Клисъкс.

— Начинът, по който Пенелъпи и Тикстаф я карат, е направо скандален. Ако бях на мястото на доктор Хардинг, щях да изхвърля и двамата от къщата. Те постоянно заговорничат по ъглите или в далечните краища на градината, разхождат се заедно по пътечките и си шепнат под дърветата.

— В такъв случай доктор Хардинг няма защо да ги изхвърля от къщата — не се стърпя и вметна Ема.

Робърт бе в кантората си, така че Маргарет правеше своите оплаквания пред Ема и Джейн. Джейн слушаше с трескаво любопитство, но Ема, която няколко пъти преди бе чувала неща от същия род, не можеше да потисне чувството, че дори опитът да образова малката Гюси, колкото и безнадежден да изглеждаше, би бил по-полезен начин за прекарване на времето.

Раздразнена, Маргарет се отвърна от Ема и насочи вниманието си към Джейн, която настойчиво разпитваше:

— Но за какво разговорят? Да не се обясняват в любов?

— О, къде ти! Никога не успях да се приближа достатъчно близо, за да чуя? Но мисля, че той я подканя да убеди стария доктор да хвърли още малко пари в оня проект за канала, а пък тя не се съгласява. „Защото — казва тя — той и без това е достатъчно стиснат и му се свиди да построи фонтана и отшелническата пещера, за които го помолих, а колкото и да се мъча, не мога да го накарам да определи дата за бала.“ „Бал ли? — пита докторът. — Че кого ще поканим? Ние не познаваме повече от петнайсетина двойки в околността“. Тикстаф отчасти се съгласи с доктора. И това породи ожесточен спор.

— Бал? — замислено произнесе Джейн. — Тя наистина ли възнамерява да даде бал?

На Ема донякъде й бе забавно да наблюдава как у Джейн възможността да бъде поканена на бал в Клисъкс надделява над желанието да си остане скарана с Пенелъпи, което бе разнообразявало ежедневието й. А дали предимството да се представи като член на семейството в този парвенюшки дом ще вземе връх над яда, че ще е принудена да наблюдава как Пенелъпи се държи като кралица в качеството си на домакиня?

Главният повод за недоволството на Маргарет предстоеше тепърва да се разкрие.

— Не знам защо си си въобразила, че е твоя работа да се застъпваш за Том Мъсгрейв пред Елизабет! — внезапно и злобно се нахвърли тя срещу Ема. — Ти никога не си била най-добрата му приятелка. Аз бях тази от семейството, на която той обръщаше внимание и всъщност самата аз можех да се омъжа за него, о… презрян нахален младеж! Противно ми е дори да го гледам. Особено сега! И е направо неразбираемо защо ти, Ема, се чувстваш в правото си да се застъпваш за него.