Джоан Ейкън - Ема Уотсън

— За заседанието в „Белия елен“ в Гилфорд? Провели са го. Сформирали са комитет от девет души, които да подготвят петицията до Парламента. Сега трябва да се спрат на инженер, който да подбере най-доброто трасе за канала. Няма съмнение, че Хардинг е на тръни.

— Не, не, не става въпрос за тоя скъпоценен канал. За Бога, не желая да чувам повече думата „канал“ или „плаване“ — раздразнително отвърна Джейн. — Става за дума за тази, тази опозоряваща ни клюка за сестра ти Пенелъпи и Пърси Тикстаф.

— Е, какво са направили? — попита неспокойно Робърт.

— Говорят… о, ужасни неща! Много по-лоши от това, че сестра ти Ема е използвала случая, за да ускори смъртта на баща ти.

— Никога не съм вярвал на тия приказки — рече Робърт. — Защо й е било да го направи? За да се озове без покрив на главата си? От подобна постъпка не би спечелила, точно обратното.

— Е, това между другото. Но сега — осведоми го Джейн с дълбоко осъдителен тон, в който имаше и примес на задоволство — се говори, че Пенелъпи и Тикстаф заедно са съставили план тя да се омъжи за доктор Хардинг и така да получи възможност да се разпорежда със състоянието му.

— Не ми се вярва — моментално отвърна Робърт. — Как така Хардинг ще се остави да го използват? Той не е глупак.

— Не е, Робърт, но може би има нещо вярно. Какви писма получавам от Маргарет, откакто тя се премести в Клисъкс. Тя твърди, че Пенелъпи и Тикстаф непрекъснато са заедно, срещат се къде ли не, все се съвещават насаме и че Пенелъпи се държи безобразно с доктор Хардинг, говори му пренебрежително и троснато, нито за миг не обръща внимание на онова, което той казва, не се съобразява с неговите желания, не се грижи да му е добре. А едва ли има шест месеца, откакто са женени!

— Е, Пенелъпи открай време си беше хитра и ловка с усет за благоприятния шанс. Винаги ще се чудя как успя да оплете в мрежите си доктор Хардинг. А за това, че я е взел, никой не му е виновен. Но тя би била глупачка, по-голяма глупачка, отколкото съм предполагал, ако се впусне в някаква безразсъдна авантюра с човек като Тикстаф. Знам, умее да печели симпатии, поне така казвате, вие, жените, макар че аз не съм забелязал подобно нещо. За мене той е една противна личност. Но Хардинг притежава солидно състояние и къща, на която всеки може да завиди, а какво има Тикстаф? Нищо, освен убедителен език и план за свързване на няколко водни пътя, който вероятно никога няма да мине и на първо четене в Парламента.

— Ох, говориш като всички мъже!

— Ами аз съм мъж.

— А представи си, че скъпоценният ти брат Сам вложи наследството си в строителството на канала и загуби всичко? Кой тогава ще го издържа?

— Не и аз — отвърна Робърт. — Но не мисля, че Сам е толкова лишен от мозък, та да го направи.

Камбанката на вратата иззвъня.

— Мили Боже — изрече Робърт, поглеждайки през еркерния прозорец. — Това е червеникавокафявият кон на Том Мъсгрейв. Неговите коне все си ги бива. Но какво би могъл да прави в Кройдън?

— Том Мъсгрейв? — почти изписка Джейн. — Ти нямаш намерение да приемеш този човек, надявам се? След като причини смъртта на онази нещастна жена?

— На тебе не може да ти се угоди, Джейн — забеляза Робърт. — Първо се оплакваш, че лорд Озбърн никога не ни посещава. После се противопоставяш на идването на неговия приятел Том Мъсгрейв. Все пак нищо не ни пречи да разберем какво иска.

Оказа се, че Том Мъсгрейв иска да разговаря с мис Ема Уотсън. Много студено и неохотно мисис Робърт Уотсън даде съгласието си да бъде повикана младата дама (която в една от задните стаи се опитваше да учи малката Гюси как се свири на арфа). Самата тя се готвеше да остане, за да надзирава визитата, но Том Мъсгрейв, който изглеждаше отслабнал, измъчен и състарен, неочаквано събра смелост и поиска разговорът да бъде на четири очи.

С рязко кимане на глава Робърт изведе жена си от стаята.

— Може би в края на краищата той има намерение да й направи предложение! Макар изобщо да не съм знаел, че проявява някакъв интерес към Ема. Той клонеше към Маг… или към Елизабет.

— Но той се опозори! Изненадана съм, че се осмелява да се появи в толкова почтен квартал!

— Все пак, Джейн, в края на краищата той разполага с годишен доход от шест хиляди лири.

Том Мъсгрейв не бе дошъл да прави предложение на Ема. Основното му намерение бе да даде воля на чувството си на срам, съжаление и безполезно разкаяние. Как е могъл да бъде толкова, безразсъден и несръчен проклет глупак, та горката нещастна жена да падне от колата и това да причини края й? И на малкия Чарлс — най-доброто малко момченце, играло някога крикет, вечно готово да се забавлява. Сърцето му се късало, като си помислел за бедния баща, капитан Блейк, който се намирал някъде в Западна Индия, вероятно без все още да е научил за сполетялата го загуба. А мисис Блейк бе винаги толкова добра и разбираща. О, мис Ема…