Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Веднъж, уморена, след като цяла сутрин бе прекарала в опити да втълпи на неподатливата малка Гюси някаква бегла представа за елементарни неща в музиката, тя каза на Джейн:

— Питам се, Джейн, дали не бих могла да давам уроци по музика на няколко деца или млади дами в квартала? Ти какво мислиш? Така няма да съм ви в тежест, ще мога да плащам за квартирата и храната. Би ми било много приятно да участвам със свой принос в издръжката на домакинството. Може дори и да спестя малко пари за старини — добави тя с надежда.

Ала Джейн, напълно скандалиризирана от това предложение, избухна:

— Какво! Да обявим на всички съседи, че сме толкова стиснати и бедни, та не можем да те издържаме? И затова предлагаш труда си на чужди хора? Прекрасна идея, няма що! Наистина ме изумяваш, Ема!

Когато същата вечер Робърт се прибра вкъщи, тя му заяви:

— Предполагам, че оная твоя сестра Пенелъпи, е пълнила главата на Ема с внушения, че ние сме скъперници и треперим над всяко пени. Прекрасно, няма що! Самата тя живее като кралица в Клисъкс, вечерно време събира на увеселения половината графство, а в същото време половината от мебелите под онзи покрив по право принадлежат на нас!

Робърт, който всеки ден уморен се прибираше късно от адвокатската си кантора, където, по справедливост трябва се отбележи, работеше изключително усърдно в продължение на много часове, изслуша познатата тирада срещу Пенелъпи и отвърна:

— Хайде, хайде, може би трябва да помислим за тази идея. Не виждам защо Ема да не дава уроци по музика на няколко отбрани ученици. На никого няма да навреди. Пък и наистина би могла да плаща за квартирата и храната.

— В такъв случай кой ще се грижи за малката Гюси?

На този въпрос не можа да се намери отговор Робърт изрече примирително:

— Добре, добре, ще видим. Изглежда, планът на Тикстаф и приятеля му Мейнбрейс за построяване на Големия плавателен канал предизвиква голям интерес. Както разбрах, предвижда се в Парламента да бъде внесен законопроект по този въпрос. Основният проблем е да се даде подкуп на собствениците на земя, които повдигат възражения относно трасето. Естествено, нито един фермер не желае да прокопаят канал през най-доброто му пасище. Въпреки всичко, честна дума, не може да се отрече, че Кройдън много ще спечели, ако този план се осъществи. Търговията с вар, въглища и фураж ще нарасне три пъти за една година. Също и моята клиентела. Виждам, че старият Хардинг има усет как се удря голямата печалба. Даа, той съвсем не е такъв глупак, за какъвто всички го мислехме, когато купи Клисъкс. Този имот може да се превърне в златна мина. Онзи Тикстаф (макар лично аз никога не бих работил с него, тъй като съм чул няколко съмнителни истории за тоя човек) е насочил своя работодател към нещо, което може да се окаже много добро.

— Тикстаф! — злобно извика Джейн. — Че той си е цял циганин! Има куп бедни роднини, които живеят в Миклъм. Не бих се изненадала, ако постепенно всички се преместят в Клисъкс. Това е едно просяшко, нахално, интригантско племе — желая й на Пенелъпи да е щастлива с тях! Мисля, че тая тълпа ще се окаже точно по вкуса й — начинът, по който се сдоби с онази кутия за шевни принадлежности на мисис Уотсън, бе хитро скроена долна кражба. А и така умело да се промъкне сред благородническите среди в околията и да се мисли за важна дама! Лорд Озбърн да я посещава! Хубава работа! У нас не идва на посещения!

— Направил го е, за да ухажва своята дама. Ако си спомняш, Ема ни каза, че по същото време там е била мис Едуардс.

— Мис Едуардс! Тя не му отдели много време на последния бал.

— Тя е отлично възпитана млада дама.

— И така да е! Но кажи ми, ако обичаш, кои са били родителите й?

— Щом семейство Озбърн не се смущава от това обстоятелство, защо ние трябва да го правим? — уместно забеляза Робърт.

Влезе Ема с безкрайно уморен и обезсърчен вид. Водеше малката Гюси, която заяви:

— Мразя братовчедката Ема! Защо Майма не се грижи за мене, както бе преди?

— Мили Боже — забеляза Джейн Уотсън няколко седмици по-късно. — Има две писма за Ема. Както и колет от Портсмут. Кой ли изобщо би могъл да й пише?

— Едно от писмата е от чужбина — изкоментира Робърт, не по-малко заинтригуван. — Може би най-после новини за мисис О’Браян?

Когато Ема се появи на масата за закуска с малката Гюси, която само по това време на деня оставаше малко по-дълго спретната, Джейн лукаво заяви:

— Охо! Колко й върви на тази млада дама! Изглежда, че си доста търсена!