Джоан Ейкън - Ема Уотсън

Ема, без да обръща внимание на писмата, изрече:

— Джейн, мисля, че трябва да уволниш Джимайма. Постоянно пълни главата на Гюси с ужасни приказки за дяволи, вампири и жени змии — не е за чудене, че детето има кошмари и крещи на сън.

Джейн мигновено настръхна.

— Ема, благодаря ти, драга! Аз отлично зная как да подбирам и кога да уволнявам собствените си прислужници. Не се нуждая от твоите съвети.

Ема сви рамене и замълча. Щом приключи със закуската отнесе писмата и колета в своята стая и ги остави там. Щеше да ги прочете, след като изтече времето, определено за уроци.

Джейн изливаше своя гняв пред съпруга си:

— Както виждам, мис Ема започва да става прекалено важна и нахална. Джимайма е отлична прислужница, напълно вярна и заслужаваща доверие. Освен това тя все повече показва истински талант да ми прави прически. Бих искала да поговориш с Ема, Робърт.

Робърт произнесе:

— Чудя се от кого ли са тия писма?

Ема отмести настрана колета, чието съдържание бе някаква книга.

Първото писмо, което отвори, бе от мистър Хауард:

Уважаема мис Уотсън,

Отдавна искам да ви изразя дълбокото си чувство на скръб и съболезнование по повод загубата на Вашия баща. На погребението и в присъствието на вашето семейство бе немислимо да се опитвам да разговарям с Вас насаме. Пък и аз по това време не се намирах в подходящо състояние да водя смислен разговор, тъй като току-що бях загубил любимата си сестра Ана и мъката ме смазваше. В този момент всъщност осъзнах с пронизваща яснота, че не съм разбрал достатъчно добре Вашите чувства при предишния ни разговор, когато разкрихте пред мене тревогите си относно горката Ви леля. Собствените ни нещастия често ни карат да схванем по-добре и да проникнем по-дълбоко в страданията на нашите приятели. Сега мога по-пълно да споделя Вашето чувство на загуба, утроено след смъртта на мистър Уотсън и моята сестра, с която, знам, Вие бяхте станали много близки. Тя често говореше с топлота за Вас. Нашата обща мъка ни сближава.

Позволете ми да използвам възможността и да Ви кажа, както направих и пред сестра Ви Елизабет, че не обръщам ни най-малко внимание на злобните клюки и безотговорните приказки, които твърдят, че Вие сте отговорна за смъртта на мистър Уотсън. Моята сестра ми описа подробно онази вечер, разказа ми всичко, което се е случило и аз не откривам и следа от вина. Известно ми е, че през последната година краят на мистър Уотсън можеше да настъпи всеки момент.

Приятно ми е да ви съобщя, че издаването на неговите избрани проповеди върви много успешно. Неотдавна отидох в Лондон, за да посетя издателите и да проверя печатния текст. Очаква се книгата да достигне до читателите през лятото и вече си е спечелила благосклонното внимание на много хора. Предвижда се заглавието й да бъде „Проповеди на един селски свещеник“. Блестящият ум, простият и ясен език и силната искрена вяра в Бога на Вашия баща ще впечатлят искрения читател.

Съжалявам, скъпа мис Ема, но моят приятел Монтагю в Дъблин не ми е изпратил никакви сведения, които да ви съобщя. Въпросната мисис О’Браян, за която бе чул слухове, че оказала съвсем друга личност. (За съжаление фамилията О’Браян е често срещана в Ирландия.) Но скоро ми писа, че е попаднал по следите на друга възможност и се надява скоро да има новини. Естествено, няма да чакам и миг, за да ви съобщя и най-малкото сведение, което получа.

Това писмо сваля огромно бреме от сърцето ми. Вие често присъствате в мислите ми, скъпа мис Ема.

Известно време Ема държа това писмо в ръката си, четейки и препрочитайки го, и размишляваше върху неговото съдържание.

„Той все още не е направил предложение на лейди Озбърн — бе нейният извод. — Ако го беше сторил, щеше да чувства за свой дълг да ми го съобщи. Защо толкова се бави? Но всъщност сестра му споделяше, че той е предпазлив, дори муден, във всичките си действия…“

Мислите на Ема поеха в друга посока. „Със сигурност ще имам неприятности с Робърт, след като книгата на татко излезе от печат. Какво ли още ми предстои да чуя. Няма смисъл да гадая предварително. Татко би казал: «За днешния ден ни стигат днешните беди.»“

Допълнението към завещанието на мистър Уотсън бе подействало като шок на няколко от неговите деца. Съставено бе в кантората на Робърт от няколко от неговите помощници в ден, когато самият той бе заминал извън града, за да урежда работите на прикован към леглото фермер. Мистър Уотсън, дошъл в Кройдън по църковни дела, се бе отбил при адвокатите и продиктувал клаузата, че всички права върху неговите проповеди се предоставят „на моята дъщеря Ема, която старателно ми изчете тези текстове на глас и ми оказа ценна помощ при съставянето и подреждането им.“ След като се върна в кантората, Робърт много се раздразни, но пренебрежително заяви: