Ан Ейвъри - Снежната кралица

— Нямах такова намерение. Твърде късно осъзнах, че господин Фиск подготвя Джозеф някой ден да му стане помощник.

— А сега ти го караш да се отклонява от правия път. Лошо.

— Кой, аз ли!

— Онази реплика за бебетата. Не можеш да ме убедиш, че той не е знаел за какво говори.

Ъгълчето на устата на Майкъл се сви.

— Прочел го е в медицинските книги. Между тях има една с много рисунки, нали разбираш…

— Рисунки?

— Искаш ли да ти покажа?

Не трябваше да го казва. Наистина не трябваше да го казва. Никоя дама не би трябвало дори да си помисля да каже такова нещо, било то на обществено място или на четири очи.

— Всъщност — отвърна Хети, — мисля, че предпочитам да ми демонстрираш на живо.

Очите на Майкъл светнаха. За тяхно щастие Джозеф се появи внезапно, носейки в едната си ръка шоколадовата сода във висока чаша, а в другата джинджифиловата лимонада в обикновена чаша.

Когато забеляза джинджифиловата лимонада, Хети се изсмя подигравателно.

— Какво? — Майкъл я погледна и чашата му спря на половината път до устните му.

— Господин Фиск одобрява джинджифиловата лимонада — отвърна Хети, като се мъчеше да покаже същото невинно изражение, което Джозеф бе демонстрирал малко по-рано.

— Така ли?

— Някой ден трябва да го питаш.

Майкъл се ухили и отпи голяма глътка, след което остави чашата си на масата.

— Не знаех, че съм толкова жаден. И в случай, че си се чудила — добави учтиво той, — искам да ти кажа, че съм чувал някои от лекциите на господин Фиск за диетите и доброто здраве.

— Така ли?

— Мисля, че лично аз предпочитам бекон с яйца.

Хети се ухили и опита сладоледа си, наслаждавайки се на комбинацията от газирана вода, сладолед и шоколадов сос.

— Хубав е. — Тя забрави за добрите обноски и вдигна чашата, за да отпие от пяната на върха.

Майкъл се разсмя.

— Имаш шоколадови мустаци, Хети. И то големи. — Той се наведе през масата и избърса следите от пяна от устните на годеницата си.

Върхът на пръста му едва бе докоснал кожата й — само едно бързо докосване от едната страна на устата й, а след това и от другата, — но Хети усети как силата му преминава чак до пръстите на краката й и предизвиква невероятна реакция някъде в стомаха й.

Бавно и много предизвикателно тя избърса горната си устна с върха на езика си. Очите на Майкъл се разтвориха широко, а устата му се отвори и той се пое дълбоко дъх.

— Ако не ти останат мустаци, значи не си се наслаждавал на шоколадовата сода както трябва — каза Хети, която беше доволна от себе си и от реакцията на Майкъл.

Какво значение имаше дали тя се държеше като дама? След час, най-много два, те щяха да имат разрешението си за брак. След това бяха необходими един-два дни, за да се уговорят с някой свещеник, и тогава можеха да се оженят и да останат съпруг и съпруга, докато смъртта не ги раздели.

При тази мисъл по тялото й премина топла вълна.

Сякаш и на него му беше преминала същата мисъл — и беше изпитал същата реакция — и Майкъл неохотно се облегна в малкия стол и се загледа в Хети с тъмносините си очи. Дългите му крака не можеха да се сместят под малката маса, но той седеше отпуснат като човек, който е решил да се наслаждава на момента.

Хети си пое дълбоко дъх, опитвайки се да събере мислите си и да успокои учестения си пулс. Не се получи. Пък и какво толкова лошо имаше в това да се наслаждава на мига?

— Господин Фиск не одобрява сладоледа и шоколадовите соди — каза предизвикателно тя.

— Така ли?

— Така. — Тя гребна демонстративно едно голямо парче сладолед от чашата си и го пъхна в устата си.

— Задръства бъбреците, нали? — попита учтиво Майкъл.

Хети се разсмя, задави се, след това се опита да се намръщи, но вместо това се закашля.

— Не прави това! — възрази тя.

— Да правя какво? — Майкъл се наведе, за да вдигне лъжичката, която тя беше изпуснала. — Не бях аз онзи, който натъпка в устата си голямо парче сладолед. Нали не ме видя да се задавям с джинджифиловата си лимонада?

— Това е, защото изпи половината наведнъж!

— Ефективност. Това е ключът — съгласи се Майкъл и остави лъжичката на масата.

Хети си помисли колко глупав беше разговорът им, но ако такива разговори можеха да накарат Майкъл да забрави пациентите и задълженията си, пък било то дори за малко, тя беше готова да му говори глупости от сутрин до вечер.

— Доктор Райан!

Хети и Майкъл се обърнаха в столовете си и видяха Кларабел Фиск да се носи към тях откъм задната част на аптеката подобно на локомотив на пълна пара. — Госпожице Малоун! Колко се радвам да ви видя!